Косвените разходи са тези, които засягат производствения процес на един или повече продукти, които компанията продава, и които не могат да бъдат измерени и разпределени директно към един от етапите на производство или към конкретен продукт, а по-скоро трябва да се приеме последователен критерий за разпределение.
Тоест косвените разходи засягат няколко продукта и за да се присвоят тези разходи на всеки продукт е необходимо да се зададе следният въпрос: Как бих могъл да разпределя тези разходи между единиците, които произвеждам? Когато произвеждате автомобил, знаете, че е необходимо да поставите 4 колела, но … знаете ли колко електроенергия ви е необходима за производството на всяка кола? Това е основната разлика с преките разходи, тъй като преките разходи могат да бъдат много ясно свързани с крайния продукт и без да е необходимо да се установява критерий за разпределение.
Косвените разходи са категория на разходите, класифицирани според тяхната връзка с производството.
Непреки видове разходи
Основно можем да разграничим следните видове косвени разходи:
- Косвени производствени разходи: Това са разходите, свързани с производствения процес на онези фактори, които допринасят за получаването на крайния продукт, с изключение на преките разходи (суровина или труд). Например косвените производствени разходи могат да бъдат амортизация на машини, поддръжка, надзорен персонал, контрол на качеството, наеми или електричество, наред с други. Както виждаме, тези разходи са свързани с производствения процес, но не го засягат пряко и освен това като цяло те не могат да бъдат разпределени без необходимост от установяване на критерий за разпределение.
- Общи непреки разходи: Те са разходите, считани за ненужни за производството на продукти, ако не и че принадлежат към функционални области, използвани за правилното развитие на бизнес дейността. Обикновено това са главно бизнес или административни разходи.
Критерии за непряко разпределение на разходите
Както вече коментирахме по-рано, основната характеристика на косвените разходи е необходимостта от установяване на съгласуван критерий за разпределение.
Има различни критерии за приписване, като най-често срещаните са следните:
- Произведена единица: Както подсказва името му, той се състои в разпределяне на непреки разходи въз основа на произведените единици.
- Продажна цена: В този случай непреки разходи се разпределят въз основа на продажната цена на продукта за продадени единици, т.е. на базата на теглото на продукта в общия обем на продажбите.
- Единица за работа: Разпределение на разходите по часове на всяка машина или килограмите материал, използван във всеки продукт, например.
Пример за непреки разходи
За да синтезираме описаното по-горе и да го приложим към реален пример, по-долу ще видим пример за двата вида непреки разходи и възможните критерии, които ръководството на една компания може да следва, за да ги разпредели между всички продукти:
- Фабричен наем. Най-често срещаният начин би бил да се разпредели според произведените единици.
- Консумативи (електричество). Той може да бъде разпределен въз основа на производствените часове, използвани с всяка машина за различните производствени линии.
- Косвен труд. Според времето, необходимо за производство.
- Транспорт. Разпределението им може да се основава на продадените единици за продажната цена на всяка една.
- Амортизация на машини. В случай на наличие на няколко машини, тяхното разпределение може да бъде направено между часовете, отработени във всяка машина, и от своя страна между количеството произведени продукти във всяка от тях. В случай, че има само една машина, приписването може да се направи директно от броя на произведените единици.