Нетекущи задължения - какво е това, определение и понятие
Нетекущите задължения, наричани още фиксирани, се състоят от всички онези дългове и задължения, които едно дружество има в дългосрочен план, т.е. дългове, чийто падеж е по-голям от една година и следователно не трябва да връща главницата през текущата година , въпреки че лихвата е.
В баланса, използван за водене на сметките на компанията, намираме пасивите, а в рамките на пасивите можем да разграничим текущи и нетекущи пасиви. Те произтичат от необходимостта на компанията да финансира, необходимо за придобиване на нетекущи активи, анулиране на облигации и обратно изкупуване на привилегировани акции, наред с други неща.
Основна разлика между нетекущите задължения и текущите задължения е, че при по-висок нетекущ пасив по отношение на текущия, възможността за договаряне с акционери с по-голяма сила, получаване на капитал от по-изгоден източник на финансиране, отколкото ако те го поискат от субекти, банкиращи.
Когато говорим за нетекущи задължения, ние се позоваваме на дългосрочни кредити за финансиране. По този начин, като разграничаваме текущите задължения (краткосрочни) от нетекущите задължения (дългосрочни), можем да организираме финансите на компанията и по този начин да разработим график на плащанията, който се приспособява към икономическите прогнози и бизнес модела.
Състав на нетекущи задължения
Елементите, които съставляват нетекущи задължения, могат да бъдат разграничени по своя характер:
- Дългосрочни провизии
- Дългосрочни дългове
- Дългосрочни дългове с дружества от група и асоциирани предприятия
- Отсрочени данъчни задължения:
- Дългосрочни начисления
Използване на нетекущи задължения
Сред предимствата на нетекущите задължения намираме ликвидността, която тя носи за компанията, като можем да използваме този капитал за нови инвестиции и за ускоряване на плановете за растеж. От гледна точка на финансовото счетоводство е от съществено значение да се създаде оборотен капитал и за това текущите активи трябва да са по-големи от текущите пасиви. Това ще позволи свобода на действие в случай, че има несъответствия в графика на събирането и плащанията.
В критична ситуация обаче компаниите могат да бъдат принудени да извършат процес на преструктуриране на дълга, за да могат да разрешат краткосрочни дългове и да избегнат ситуации на фалит. Това преструктуриране включва трансформиране на краткосрочния дълг в дългосрочен дълг, като по този начин се спестява време за решаване на финансовите проблеми на компанията.
