Етажна клауза е минималният лимит върху лихвения процент, който се плаща на вноски по ипотека на недвижим имот. Тя е противоположна на клаузата за тавана.
Когато лихвеният процент на референтния индекс, използван за изчисляване на ипотеки (Euribor или Libor например), падне под точката, определена като долна граница, лихвеният процент, който предприятието ще начисли, е минимален. Например, ако установеният праг е 1% и лихвата падне до 0,5%, предприятието ще продължи да начислява 1%.
Този лимит се установява от някои кредитни институции като защитен механизъм срещу възможни спадове на лихвените проценти. Това е практика, считана за злоупотреба в някои страни. В Испания това се счита за незаконно, ако не е обяснено с достатъчна прозрачност от финансовата институция.
Тази минимална клауза засяга ипотеките, сключени с променлив лихвен процент, тъй като при тези, сключени с фиксиран лихвен процент, лихвата през целия живот на заема ще остане постоянна във времето.
Действие на заем с променлив лихвен процент
Когато ипотека с променлив лихвен процент е сключена с кредитна институция, тя определя лихвен процент, който тя ще начислява за отпускане на тези пари. При определянето на този интерес участват два елемента:
- Лихвеният процент на референтния индекс за изчисляване на ипотеката: Това се определя от междубанковия пазар и представлява лихвата, която кредитната институция плаща, за да постигне необходимата ликвидност за отпускане на заема (подлежи на промени през целия живот на заема).
- Разлика, която кредитната институция начислява на ипотечния изпълнител: Това се определя от самото предприятие и е маржът на печалба, който предприятието получава при отпускане на ипотечния заем (той е фиксиран през целия му живот). Например индексът плюс 2%.
Защо е фиксирана клауза за етаж?
Ако референтният лихвен процент по ипотеката намалее с течение на времето и договореният диференциал също е нисък, лихвеното плащане може да се доближи до 0 или дори да падне до отрицателна територия, като самата банка е тази, която плаща на клиента за отпускане на кредита.
В отговор на тази хипотетична ситуация и като механизъм за защита на интересите на кредитните институции възникват тези минимални клаузи. Поставяйки ги в ипотечния договор, кредитните институции по този начин се предпазват от възможни падания в променливата част на отпуснатия заем. По този начин долната клауза има за цел да попречи на кандидатите за кредит да плащат твърде ниска лихва върху ипотеката си, да не плащат лихва върху нея или, в утопична ситуация, да получават пари за сключване на ипотеката.