Публичен акт - какво е това, определение и понятие

Съдържание:

Anonim

Публичният акт е нотариален инструмент, чрез който се записва договор или правен акт.

Тоест публичният акт е документ, чрез който нотариус удостоверява събитие, например подписването на договор. По този начин той преглежда съдържанието на същото и оставя доказателства за съществуването му и в момента, в който е подписано (от нотариуса и участниците).

Публичният акт ще включва едно или повече изявления на хората, които са част от въпросния договор или акт.

От своя страна нотариусът трябва да поиска поредица от документи, които обикновено се изискват като законово изискване, като документи за самоличност на договарящите се страни.

По този начин, подписвайки публичния акт, нотариусът дава юридическа валидност на въпросния факт, оставяйки запис за него за по-голяма безопасност на участниците. Освен това, ако е приложимо, регистрацията може да бъде направена в публични регистри.

Трябва да се отбележи, че всички участници трябва да присъстват при подписването на публичния акт или, в противен случай, трябва да присъства някой, който може да действа като съответния представител на заинтересованата страна.

Друг начин за обяснение на публичното дело е, че той предполага да се направи публичен частен документ. Това, чрез подпис на нотариус.

Факти, които обикновено изискват публичен акт

Някои факти, които обикновено изискват публичен акт, са:

  • Покупка и продажба на недвижими имоти.
  • Конституция на корпорация или компания.
  • Присъждане на наследство.
  • Подписване на ипотека.

Разлика между публичен акт и нотариален акт

Разликата между публичен акт и нотариален акт е, че първият има юридическа сила и може да бъде оспорен само по съдебен ред.

За разлика от това, нотариален акт предполага юридически факти или действия (а не договори). Те могат да бъдат отменени и не се записват в публичните регистри. Ние се позоваваме например на декларацията за съществуването на документ.

Части от публичен акт

Публичният акт има три основни части. Първо, въведението, където се появяват данните на нотариуса и участниците и съответната дата.

Второ, документалното тяло включва два раздела. Един справочник, в който са включени предшествениците и изявленията на заинтересованите страни, и друг фрагмент на устройството, където са дадени съображенията по делото.

И накрая, като трета част е заключението, което се затваря с подписите на нотариуса и участниците.