Грешка при проследяването - какво е това, определение и концепция

Проследяващата грешка е съотношение, което измерва разликата в рентабилността между инвестиционен фонд и неговия показател за определен период от време.

Това съотношение се използва предимно за сравняване на индексните фондове с техния референтен фондов индекс. Следователно той измерва това, което е отделено по отношение на неговата референция, като показва доброто или лошото управление, което мениджърът е извършил през този период.

Как се изчислява грешката при проследяването?

Формулата му за изчисление е следната:

Грешка при проследяване = σ (Rfund - Rmarket)

Където:

Готови ли сте да инвестирате на пазарите?

Един от най-големите брокери в света, eToro, направи инвестициите на финансовите пазари по-достъпни. Сега всеки може да инвестира в акции или да купи части от акции с 0% комисионни. Започнете да инвестирате сега с депозит от само $ 200. Не забравяйте, че е важно да се обучавате да инвестирате, но разбира се днес всеки може да го направи.

Вашият капитал е изложен на риск. Възможно е да се прилагат други такси. За повече информация посетете stocks.eToro.com
Искам да инвестирам с Еторо
  • σ: стандартно отклонение.
  • Rfund: рентабилност на фонда.
  • Rmarket: ефективност на бенчмарк индекса.

Високата грешка при проследяването показва, че са били поети по-високи рискове по отношение на бенчмарка, за да се постигне ефективността на фонда. Това е лошо, тъй като идеята на индексните фондове е да „копират“ референтните им данни и следователно, ако мениджърът е поел рискове, по-големи от пазара, това означава, че пазарът е направил „лошо управление“.

Грешката при индексиране е това, което измерва това съотношение, като количествено определя степента, в която стратегията се различава от индекса или бенчмарка.

Характеристики на проследяващата грешка

Следователно това е характерно за пасивно управляваните фондове.

Описва степента, до която мениджърът на фонда се е отклонил от своя еталон. Мярката обаче е полезна за оценка на изпълнението. Колкото по-висока е активната възвръщаемост (рентабилност), спрямо активния риск (грешка при проследяване), толкова по-добре.

Поради променливите, участващи в изчисляването му, това трябва да бъде само още една мярка при оценката на даден фонд.

Има и други фактори като разходите (комисионни), които този фонд има в сравнение с конкуренцията при избора на индексен фонд. Колкото по-ниски са комисионните, толкова по-голяма нетна рентабилност ще има инвеститорът, като е диференциращ фактор в този тип фондове.