Валутният контрол е мярка на валутната политика. Той служи за защита и защита на стойността на валутата на дадена държава, както и на резервите, които държавите могат да имат от нея. Загубата на стойност или обезценяването може да намали покупателната способност на тази валута и следователно стойността на нейните стоки и услуги.
Когато настъпи девалвация, икономическият растеж на страната може да стагнира. Стоките и услугите им обаче са по-евтини в сравнение с чужбина, така че тяхното търсене се насърчава и по някакъв начин тяхната конкурентоспособност.
Как се прилага борсовият контрол?
Когато се прилага валутен контрол, се налагат ограничения, както количествени, така и качествени, за притока и оттока на капитал. Целта на този контрол е да защити националната валута.
По този начин такъв контрол се счита за интервенционизъм на валутния пазар. Това е така, защото пазарните сили на търсенето и предлагането се изтласкват. Ефективността му зависи от причините, които са го наложили, целите му, приложението му и начина, по който действа на практика.
Защо се прилага борсов контрол?
Сред причините, които могат да предизвикат борсов контрол, можем да изтъкнем следното:
- Падания в международните резерви.
- Девалвация на националната валута и изтичане на капитал поради спекулационни движения.
- Банкова или финансова криза.
Пример за борсов контрол
Примери за контрол и интервенционизъм в обменните курсове има в Аржентина с доларовите запаси. Също така в Швейцария, с налагането (което по-късно беше елиминирано) на валутната бариера спрямо еврото при 1.20. И накрая, можем да видим друг пример в Еквадор, чрез данъци върху изтичането на капитал от 5%.
