Още през двадесети век Бил Гейтс, основателят на Microsoft, предупреди за необходимостта да се адаптира продуктивната тъкан към цифровия напредък. Реалност, по-истинска от всякога.
Съвпадения в живота, които преди няколко дни коментираха с колеги икономисти за напредъка на технологиите, както и за навлизането им в икономиката на бъдещето, някои икономически вестници се отварят със заглавия, които показват голямата тежест на това в икономиката. По-конкретно, най-поразителното заглавие и това, което привлече вниманието ми веднага щом го видях, беше едно, в което се споменава голямото богатство, като се посочва, че около 70% от тях в момента са свързани с технологичния сектор. И когато анализираме десетте (10) най-високи активи на планетата, според Bloomberg седем (7) от тях са хора, пряко свързани с технологичния сектор.
От Безос до Бил Гейтс до Марк Зукърбърг, те са едни от големите милионери, превърнали технологията в икономика на бъдещето. Такава е степента на напредък и проникване на тези компании, че докато през 2014 г., преди 6 години, беше трудно да се намери някоя от тях в ТОП 10, през 2020 г., това, което е необичайно в момента и поразителното е, че същата класация са хора, които като Уорън Бъфет или Бернард Арно не ръководят толкова авангардни компании като тези, водени от гореспоменатите лидери. И то е, че предвид авангарда, който тези компании представят, и растежа, който са регистрирали през последните години, малцина са тези, които се съмняват в стабилността на технологията и по-важното - нейната консолидация в нашето общество.
Но ако има някакво съмнение, което може да събуди у някого възприятието за технологичния сектор като утопичен сектор, коронавирусът и пандемията, разтърсила нашата планета, разсеяха всички съществуващи съмнения. От Netflix до Bizum, чрез приложението за виртуални срещи Zoom, това са компании, които са намерили в това ограничение, използвайки и предлагайки на обществото своите технологии видно място в потребителското търсене. Електронната търговия, виртуалните работни срещи, плащането в дигитални пари, наред с други услуги, се превърнаха в съществено търсене в момент, когато между другото мерките за социално дистанциране предотвратяваха операции, които за борба с вируса принудиха обществото да търси алтернативи като тази, която тези компании предлагаха.
Все по-дигитална среда
Както виждаме, COVID, освен че е по-отговорен и снизходителен към нашите граждани, ни направи, без дори да знаем, повече цифрови граждани. За първи път много граждани на планетата са принудени да активират своя дигитален талант, като използват инструменти, които преди това не са използвали. Инструменти, които в светлината на данните са скочили обема на потребителите, както и таксуването на техните разработчици по време на пандемията. И както показват тези данни, за които споменаваме, COVID е накарал стрийминг гиганта Netflix да удвои печалбата си за една година. Нетна печалба, надвишаваща 700 милиона долара, с рекорден оборот от 5 800 милиона долара.
Както се вижда, при този сценарий мерките за социално дистанциране, които имат за приоритетна цел да спрат напредъка на COVID, по същия начин пречат на гражданите да ходят на работа, да извършват ежедневните си дейности, както и дори, простият факт да отидете да купувате в определени магазини. При необичаен сценарий населението трябваше да се адаптира към нови методологии, които най-малкото биха позволили на гражданите да продължат с работата си, както и с най-важните си дейности.
И, точно както електронният спорт настъпи преди години, цифровизацията стигна дори до самите спортни зали и спортни центрове; които, опитвайки се да се адаптират към ситуацията, предлагат своите услуги онлайн, така че у дома и без социален контакт гражданите да могат да продължат със спортната си рутина, въпреки увреждането, породено от пандемията. Следователно, дори за спортуване, както и за поддържане на форма, цифровите платформи са основен съюзник. Съюзник, който в устата на големите мултинационални компании е дошъл да остане. Е, поради тази ситуация, много са компаниите, които възнамеряват значително да увеличат инвестициите си, за да засилят дигиталното си присъствие, както и много други, които дори отказват да се върнат към физическата нормалност, в която преди са се развивали.
Повече дигитализация, повече гъвкавост
Изправени пред мерките за социално дистанциране, наложени от правителствата, много от компаниите са разтърсени от тежкия шок на предлагането, с който икономиката трябваше да се сблъска. Изправени пред невъзможността да отворят отново своите пространства за потребление, приходите започнаха да намаляват, докато, в случаите, когато затварянето означаваше пълна декапитализация, компаниите започнаха за постоянно да затварят вратите си. И то е, че предвид оскъдната дигитализация, която преди това представиха компаниите, неспособността да се адаптират ги доведе до повече от неприятна ситуация. Непоправима ситуация и това, както се наблюдава в тези по-малко дигитализирани страни, е довело до загуба на производствен капацитет; с последващата загуба на работни места, която тази ситуация води до себе си.
Ситуация, от която предприемачите са се научили, винаги с оглед на близкото бъдеще. Е, като се имат предвид предупрежденията на Световната здравна организация (СЗО) и съществуващата възможност за нови случаи на епидемии, както и възможни огнища на този, който ни разтърсва днес, много от компаниите са започнали да ускоряват процесите на цифровизация. Всичко това с основната цел да оцелеем при сценарий като този, който преживяхме по време на голямото задържане, на което гражданите трябваше да се подложат, за да съдържат вируса. Е, както коментират основните експерти по човешки ресурси на планетата, основният урок, извлечен от ситуация като тази, е фактът, че компаниите трябва да започнат да се адаптират към дигиталната среда, като насърчават тази промяна, която по-рано не виждахме с толкова много нужда.
Поради недостига на ресурси и декапитализацията на компаниите в различните страни, които са били засегнати от коронавируса, много малки компании, с много ограничени ресурси и много уязвими размери, ще бъдат трудни за дигитализация. Е, трябва да се отбележи, ние говорим не само за факта, че малките компании са най-често срещаните във всички страни на планетата, но също така, че дори в развитите страни, като Испания, те заемат 99,9% от бизнес тъкан на света. Всичко това, като се има предвид, че говорим за компании, които са и най-големите работодатели в света, трябва да ни накара да се справим с техните трудности, ако това, което искаме, е да направим нашите икономики стабилни и устойчиви.
Следователно говорим за трудности, които заедно с компаниите трябва да бъдат облекчени от различни правителства, като потенциални заинтересовани страни, както и да им бъде позволено да бъдат дигитализирани със стимули, които по същия начин, по който представляват отлив на капитал от публични каси , може да се върне с явления като по-ниска уязвимост на тези компании, както и по-голяма стабилност, гъвкавост и адаптивност на производствената структура към възможни бъдещи ситуации, които могат да възникнат. Е, както каза Дарвин: „Видът, който оцелява, не е нито най-силният, нито най-интелигентният, но този, който най-добре се адаптира към промяната“. Фраза, която по-късно Бил Гейтс квалифицира по следния начин: „През 21 век ще има два вида бизнес: тези, които са в интернет и тези, които вече не съществуват“.