Капан за ликвидност - какво е това, определение и концепция

Капанът на ликвидността е икономически феномен, при който конвенционалната парична политика губи способността да стимулира съвкупното търсене.

В резултат на това тези политики са неефективни при стимулиране на икономическата активност или промяна на нивото на цените. Тази ситуация възниква, когато лихвените проценти са близки или равни на нула. Тоест те са достигнали долната си граница. Тази граница може да варира в зависимост от характеристиките на всяка икономика.

По същия начин конвенционалната парична политика установява обменна връзка между облигациите и парите. В случай на капан за ликвидност, тази политика не работи, тъй като агентите задържат новите пари в обращение. Това, тъй като лихвеният процент е много нисък, облигациите и парите стават равностойни активи.

В крайна сметка паричната власт не е в състояние да генерира ефект върху реалния сектор с конвенционалната парична политика. Това също е следствие от неспособността им да променят очакванията на агентите. В този случай, наред с други неща, е необходимо да се прибегне до неконвенционална парична политика.

Капан за ликвидност и училища за икономическа мисъл

Основните школи на икономическата мисъл се различават в мнението си за това явление. Обобщение на техния подход е следното:

• Капанът за ликвидност е феномен, описан от кейнсианското училище. Икономистите на това училище, чрез модела IS-LM, характеризират това явление. Освен това се използва като аргумент в полза на фискалната политика като стимул за икономически растеж.
• Монетаристката школа от своя страна отхвърля загубата на ефективност на паричната политика поради ниските лихвени проценти. Основният аргумент е, че съществуват други механизми за предаване на паричната политика, различни от лихвения процент.
• Неокласическата школа изхожда от принципа на конкурентното равновесие, следователно капанът за ликвидност е друго равновесие. По този начин механизмът за самонастройване ще бъде отговорен за разрешаването на явлението, като фискалната политика или каквато и да е държавна намеса са ненужни.

Решения за капана на ликвидността

Някои от решенията, предложени от икономистите за решаване на тази ситуация, са следните:

• Фискална политика: С оглед на невъзможността за ефективно прилагане на паричната политика може да се приложи фискална политика. По този начин се стимулира съвкупното търсене за реактивиране на икономическата активност.
• Инфлационни очаквания: Друга от широко популяризираните политики е генерирането на бъдещи инфлационни очаквания. Първо, чрез ангажимент на паричната власт да достигне по-високо ценово ниво. Това чрез план за насочване на инфлацията във времето. Второ, извършвайте действия, които водят до тези цели, с цел генериране на доверие сред населението. Например можете да прибегнете до обезценяване на местната валута.
• Финансово посредничество: Друга от неконвенционалните препоръки за паричната политика би била прилагането на кредитна система на Централна банка. Този случай се прилага, когато ниските лихвени проценти съществуват едновременно с дефлация в една икономика. В този случай ниското търсене на кредит е резултат от високата цена на заемите.
• Операции на открития пазар: Предлага се и придобиването на финансови активи и дългосрочни облигации, считани за нестандартни за централна банка. По този начин той се стреми да влияе косвено върху лихвените проценти.