Пропагандата е комуникационен метод, чиято цел е да се публикува информация с намерение да се повлияе на обществеността да действа по определен начин или да използва определена услуга или продукт.
За разлика от рекламата, пропагандата има за основна цел да привлече обществеността с определена цел, не е задължително тя да бъде свързана с продажбата на продукт. Разлика между реклама и пропаганда.
Характеристики на пропагандата
Сред най-изявените характеристики са следните:
- Той е субективен и пристрастен.
- Използват се ресурси, които привличат вниманието на обществеността и които са привлекателни за масите.
- Графичните ресурси са заредени с цветове, големи букви и съобщения, които привличат емоцията на получателя за постигане на предложените цели.
Пропаганда и политика
Пропагандата е тясно свързана с политиката. Когато говорим за политическа пропаганда, нейната цел е да свърже гражданина с определена партия, позиция, идеология или система.
Този комуникационен инструмент започва да се използва в системи като комунистическото, нацисткото или дори американското правителство, които провеждат силни рекламни кампании, за да привлекат гражданите да се ангажират със системата и да участват в армията.
Понастоящем тези кампании все още се използват за въздействие върху мнението на масите с цел да се получат гласове и членове на политически партии.
Пропагандата е тясно свързана с политиката и предизборните кампании до голяма степен зависят от нея. Той се търси чрез различните медии и подкрепя създаването на убедителен комуникационен план с предложения, речи и ресурси, които да вълнуват потенциалните избиратели. Освен това се работи върху жестовете, личността на кандидатите и техните семейства с намерението да се повлияе възможно най-много на гражданите и да се получи подкрепата им на урните. САЩ е може би държавата, която използва тази стратегия най-много.
Произход на пропагандата
Терминът пропаганда идва от латинския „неща, които трябва да се пропагандират“ и именно папа Григорий XV през 1622 г., малко след 30-годишната война, формира ‘Congregatio de Propaganda Fide’ или конгрегация за разпространение на вярата. Това, с цел да контролира разпространението на християнството от мисионерите в нехристиянските страни. Неговата цел е била превръщането в християнството на гражданите, които не са изповядвали тази религия.
В модерната епоха пропагандата е пряко свързана с възхода на държавата след Френската революция и управлението на Наполеон Бонапарт. Пропагандата се прилага по време на колониалните правителства от 18-ти и 19-ти век, но придобива много по-голяма сила по време на тоталитарните политически режими на 20-ти век, когато се прилага научно подпомагана от средствата за масово осведомяване в задачата й да убеждава хората чрез по-агресивни и деструктивни техники като „Окончателното решение“ на Хитлер или „Големият скок напред“ на Мао.
Именно в нацистката епоха Адолф Хитлер установява, че основата на пропагандата е постоянното повтаряне на малък брой идеи, фокусирани върху маса, за която се предполага, че има малко разбиране и голяма липса на памет.