Федерализъм - какво е това, определение и понятие

Федерализмът е модел на политическа и териториална организация, основан на съжителството и административната координация между различни територии на различни култури, зависими от централна сила, която извлича техните правомощия.

Чрез федерализма е възможно да се осъществи икономически, политически и социален съюз на многобройни и разнообразни територии в една държава с конфедерален характер, като се спазват различните му нюанси и казуистика от правна, икономическа и политическа гледна точка.

Федералната държава трябва да действа като политическа единица, въпреки че основава структурата си на хетерогенната конгломерация от своите участници. Това означава, че макар да има индивидуални интереси за всяка от териториите, които я включват, от своя страна има общи цели и равни права и възможности.

Произход на концепцията за федерализъм

Обикновено приемането на този политически модел отговаря на традицията или историята на териториите от създаването им.

По някакъв начин Гърция се счита за първата федерална държава в древността, съставена от множество градове-държави с независими закони и системи, но групирани под гръцко знаме в области като политика или война.

Основна цел на федерализма

Създаването на държави под шапката на федерализма отговаря на политическите и организационни нужди от интегриране на различните му части в една и съща държавна регулаторна рамка, като се застъпва за плурализма и сближаването на техните институции.

Заедно с това има друга необходимост от обединение между различни общности, за да се постигнат редица икономически и социални цели, както и да се отговори на историческите идентичности или националности.

Забележителни черти на федерализма

Въпреки съществуването на голямо разнообразие от федерални политически и териториални модели, всички те са склонни да споделят редица фактори, които да вземат предвид:

• Съюзът на общностите, които са членове на федерална държава, се основава на създаването на общи институции за всички тях, под формата на административни и държавни органи, съдебни органи и споделена законодателна рамка (например чрез национална конституция)
• Всяка от териториите има определено ниво на самоуправление, особено при правомощия като социална, екологична, фискална или парична политика в зависимост от степента на интеграция, определена от държавата.
• Търси възможно най-голяма децентрализация на властта, като се съобразява с разнообразието и специфичните нужди на всяко от местата и техните граждани