Колективизмът е доктрина, която предлага социална, политическа и икономическа система, при която средствата за производство трябва да бъдат в ръцете на държавата или общността, т.е. те трябва да бъдат общи блага.
Тогава този мисловен поток предполага, че разпределението на стоки и услуги се контролира от централна сила.
Погледнато от по-широка гледна точка, като морална и философска позиция, колективизмът дава приоритет на благосъстоянието на групата. Това, в противовес на интересите на индивида.
Обратното на колективизма е индивидуализмът. Тази доктрина придава по-голямо значение на интересите и желанията на човека, поставяйки ги над всеки наложен социален или държавен ред.
Маркс и колективизъм
Известният мислител Карл Маркс предложи средствата за производство да се контролират от правителството. Това, защото те са източникът на капиталовата печалба.
За Маркс излишната стойност е излишъкът, генериран от труда, който капиталистът присвоява. По този начин, с цената на поддържане на работническата класа с ниски доходи, собствениците на средствата за производство биха се обогатили.
От мисълта за Маркс се ражда цялата социалистическа доктрина, която насърчава намесата на държавата за контрол на икономическите дейности.
Критика на колективизма
Колективизмът може да бъде показан като начин за постигане на по-голяма справедливост и социална справедливост. Като оставим настрана обаче индивидуалния интерес за колектива, свободата трябва да се отрече в много отношения.
Това, което колективизмът би направил, би било да подчини индивида на група, на това, което се нарича общо благо.