Критериите за конвергенция са условията, към които държавите-членки на Еврозоната трябва да се придържат. Стабилността на цените, финансовата посока на страните и контролът върху обменните или лихвените проценти са основните показатели при изследване на тяхното финансово здраве и възможността за влизане в Европейския съюз (ЕС).
Този тип изисквания позволяват на страните членки да могат изцяло да се присъединят към ЕС и следователно да имат правата, които това положение носи на техните икономики и политически системи. Необходимостта от създаване на този тип изисквания се роди, когато се смяташе, че ЕС трябва да расте само чрез приемане на нови членове, които се радват на правилно икономическо управление, с оглед укрепване на неговата структура и ефективност.
Присъединяването към Съюза и приемането на еврото като валута изисква спазване на тези изисквания. Това са четири основни критерия от икономическо и финансово естество, които поставят основите, чрез които държавите, съставляващи ЕС, установяват своя съвместен път в предварително установени икономически граници. Следователно целта му е да постигне високи нива на икономическа конвергенция.
Критериите за конвергенция се наричат още критерии от Маастрихт поради техния исторически произход, а техните характеристики и подробности се съдържат в Договора за Европейската общност.
Европейската комисия и Европейската централна банка са органите, които отговарят за потвърждаване на спазването на критериите в процеса на приемане в Еврозоната.
Основни критерии за конвергенция
Това са основните критерии за конвергенция, на които страните трябва да отговарят:
- Процент на инфлация, който трябва да бъде под 1,5%, като се вземе предвид средната стойност на трите държави-членки с най-ниско регистрирано ниво на инфлация. По този начин целта е да се постигне стабилност в цените на страната, поради което тя се анализира с помощта на ИПЦ.
- Държавни финанси, тъй като обикновено се изискват бюджетни или публични дефицити под 3% от последния регистриран БВП и ниво на публичен дълг под 60%. Тези условия обаче могат да бъдат игнорирани при определени допускания в рамките на оценката, направена от Еврозоната при проучване на присъединяването.
- Валутен курс, тъй като кандидатът за членство трябва да се подчини на механизма, установен от Европейската парична система, за две години преди влизането и без да обезценява валутата си като начин за анализ на нейната жизнеспособност. Както при цените, по-голяма стабилност се търси в областта на лихвените проценти.
- Дългосрочен лихвен процент, който ще трябва да бъде под 2% по отношение на средната стойност за страните, споменати в раздела за инфлацията.
В допълнение към критериите за конвергенция, описани по-горе, много други икономически аспекти се оценяват при допускане или не на кандидати за влизане, като например платежния им баланс по текущата сметка или нивото на интеграция, представено от техните пазари.