Обикновената лихва е процентът, приложен към изходния капитал, който остава постоянен във времето и не се добавя към последователни периоди.
С други думи, обикновената лихва се изчислява за плащания или събиране на първоначално изтегления капитал през всички разглеждани периоди, докато сложните лихви добавят лихва към капитала, за да произведат нови лихви.
Лихвите могат да бъдат платени или събрани, по заем, който ние плащаме, или върху депозит, който събираме. Условието, което разграничава сложната лихва от обикновената лихва, е, че докато в ситуация на сложна лихва натрупаните лихви се добавят и произвеждат нова рентабилност заедно с първоначалния капитал, при прост лихвен модел се изчисляват само лихвите върху първоначалния капитал, взети назаем или депозирани.
По този начин, тъй като лихвата не е включена в капитала, тя остава начислена и се получава в края на периода.
Формула за изчисляване на проста лихва
Формулата, която ще използваме за изчисляване на обикновената лихва, ще бъде следната:
Като C0 първоначалният привлечен капитал, i лихвеният процент, n разглежданият период от време и Cн полученият окончателен капитал.
Прост пример за лихва
Практически пример за определяне на обикновена лихва с начален капитал от 1000 евро и лихва от 5% за период от 5 години:
Период | Сума в началото на периода | Лихва за периода | Дължима сума в края на периода |
---|---|---|---|
1 | 1.000 € | (1.000 *5%)= 50 € | 1.000 + 50 €= 1.050 € |
2 | 1.000 € | (1.000 *5%)= 50 € | 1.000 + 50 €= 1.050 € |
3 | 1.000 € | (1.000 *5%)= 50 € | 1.000 + 50 €= 1.050 € |
4 | 1.000 € | (1.000 *5%)= 50 € | 1.000 + 50 €= 1.050 € |
5 | 1.000 € | (1.000 *5%)= 50 € | 1.000 + 50 €= 1.050 € |
Както виждаме, интересите остават постоянни във времето. Лихвата винаги се изчислява с текущия период, като по този начин се получават фиксираните лихви за всеки период, без възможност за включването им в капитала.