Целевите зони са споразумения, при които две или повече държави се съгласяват да поддържат обменния курс между своите валути в рамките на определен диапазон. Тоест посочва стабилността на обменния курс.
С други думи, целевите зони са договори, които позволяват чифт (или група) валути да се търгуват на цена, която ще се задържи без много променливост.
Този тип система не е толкова твърда, колкото фиксираният обменен курс. Това обаче изисква по-голяма ангажираност от страна на паричните власти в сравнение с гъвкавия обменен курс.
Характеристики на целевите области
Характеристиките на целевите области включват:
- Това позволява да се предложи по-голяма сигурност на икономическите агенти. С други думи, рискът от обменните курсове е намален, така че износителите и вносителите да могат да оценят резултатите от своя бизнес с по-голяма степен на безопасност.
- Като се има предвид предишната точка, целевите зони позволяват да се насърчи търговията между участващите държави.
- Споразуменията могат да подлежат на различна степен на гъвкавост, като могат да допускат вариации, например от 1% или 3% над и под нивото на обменния курс.
- За да поддържа обменния курс в рамките на целевия диапазон, паричната власт се намесва. Това чрез своите различни инструменти, като директна покупка или продажба на валута или репо сделки.
Пример за целеви зони
Пример за целеви области може да се приложи в Европейския съюз (ЕС) чрез Механизма на обменните курсове (ERM). Това предлага рамка за управление на цената на еврото по отношение на валутата на държава, която не принадлежи към еврозоната, но принадлежи към Европейската общност.
Понастоящем ERM включва само валутата на Дания. По този начин датската крона се присъедини към ERM II на 1 януари 1999 г., като се ангажира да поддържа обменния курс от 7,46038 крони за евро. Това с тесен флуктуационен диапазон от ± 2,25%.
