Паричен съюз - какво е това, определение и понятие

Паричният съюз е ситуацията, при която две или повече държави споделят една и съща валута.

Паричният съюз се счита за почти последната фаза на икономическа интеграция, като степента на координация е по-малка от тази на икономическия съюз.

Страните-членки на паричния съюз споделят почти цялата икономическа политика на макроикономическо ниво, тъй като общата парична политика изисква определено ниво на хомогенност във фискалната политика. Поради тази причина паричните съюзи като Еврозоната имат определени нива на публичен дефицит като изискване за влизане, наред с други условия.

Присъединявайки се към паричен съюз, страните членки отстъпват част от своя суверенитет на централната банка, която отговаря за издаването на общата валута и определянето на паричната политика.

По същия начин трябва да се отбележи, че не е необходимо да има предварителен икономически съюз, за ​​да се образува паричен съюз.

Видове и примери за паричен съюз

Има три вида паричен съюз в зависимост от степента на икономическа интеграция на членовете:

• Неформално: Състои се от едностранно приемане на чуждестранна валута. По този начин паричният суверенитет се прехвърля на държава, чиято централна банка се възприема като по-надеждна, или на по-голям търговски партньор за улесняване на търговията. Някои примери за държави, приели този тип мерки, са Еквадор и Панама, чиято валута е доларът на САЩ (доларизация), или Лихтенщайн, чиято валута е швейцарският франк.
• Официално: Произвежда се чрез двустранно или многостранно споразумение между страните, които приемат валутата, и издаващата организация. Примери за официален паричен съюз са Общият валутен съюз, съставен от Южна Африка, Лесото, Свазиленд и Намибия, които споделят южноафриканския ранд. По същия начин Монако и Андора, които приеха еврото. Освен това валутите на различните страни понякога поддържат паритет 1: 1, като например сингапурският долар, който струва същото като брунейския долар.
• Официално с обща политика: Това е споразумение, при което страните, подписали споразумението, създават общ издаващ орган. Тази институция ще определи паричната политика за всички членове. Най-ясният пример е еврото за членовете на Европейския съюз с Европейската централна банка. Има и други примери като франка CFP, издаден от Френския отвъдморски издателски институт за Френска Полинезия, Нова Каледония и Уолис и Футуна.