Теорията на агенцията е бизнес техника, чрез която лице или компания (възложителят) иска друго лице (агент) да изпълнява определена работа от тяхно име. За да съществуват агентурни отношения, агентът трябва да бъде упълномощен да подписва, променя или отменя договори с трети страни от името на принципала.
В известен смисъл това е мярка за бизнес представителство с напълно законна валидност, чрез която на няколко пъти собствеността на компанията е отделена от нейния контрол или управление. Така благодарение на споразумението агентът ще може например да подпише договор, сякаш това е направено от самия принципал.
Теорията на агенцията е много актуална концепция в областта на компанията, особено в посоката, управлението и администрацията.
Фактът, че тази бизнес техника създава основите в отношенията на разделение между собствеността и управлението, поражда различни ситуации на професионално представителство или подизпълнение.
Трябва да се отбележи, че бизнес или трудовата цел, договорена между принципала и агента, е договорена при икономически или договорни условия като компенсация за нейната реализация.
Друг факт, който трябва да се вземе предвид, е, че всяка страна търси своя интерес или максимизиране на полезността си, когато сключва едно от тези търговски споразумения.
Сред начините за прилагане на теорията за агенцията е наемането на администратори или мениджъри, които не притежават част от имуществото на компанията. По същия начин имаме възлагане на услуги на външни изпълнители.
Предимства и недостатъци на теорията на агенциите
Понякога подизпълнението помага на компаниите да постигнат по-добри резултати от прякото извършване на определени производствени дейности.
Например има компании, които по различни причини се възползват повече от наличието на външна фирма за транспортиране на своите стоки. Това, вместо сами да изпълняват задачата.
Теорията за агенцията обаче може да има недостатъци:
- Тя включва производствени разходи, произтичащи от постигнатото споразумение и неговото узаконяване, както и компенсация на наетото лице или компания.
- Властта за вземане на решения сменя ръцете си и това може да доведе до значителни разлики в бизнес преценките и появата на необичайни интереси. Най-подчертаният случай от този тип ситуации се нарича „проблем с агенцията“, който представлява морален риск.
- Неизпълнението на целите на споразумението може да доведе до глоби, санкции и много други свързани разходи.