Ценовата дискриминация от втора степен е бизнес стратегия, която се появява на пазар на несъвършена конкуренция, която позволява на предприемача да установи потребителски групи на пазара в зависимост от това, което потребителят е готов да плати, което му позволява да продава на различни цени за всяка група.
Характерното за този тип ценова дискриминация е, че тя няма за цел да начислява различни цени на всеки човек, а на всяка сегментирана група. Стратегията на продажбите включва поставяне на по-високи отстъпки въз основа на продадените обеми. Останалите потребители решават за това, което най-много ги удовлетворява.
Следователно, това е още един начин за компанията да постигне голяма част от потребителския излишък и да максимизира приходите си. Ценовата дискриминация от втора степен носи алтернатива. Ако потребителят придобие обеми на стока, той успява да придобие по-ниски цени.
Въпреки че компанията няма точна информация за всеки потребител, тя успява да направи своята ценова дискриминация. Фирмата пуска на пазара едно и също меню за всички потенциални купувачи. По този начин потребителите ще изберат според предпочитанията си. Чрез дискриминиране на цените чрез меню за оферта, компаниите могат да изкушават групи хора.
С различните менюта на даден продукт потребителите са призовани да избират между тях. По този начин потребителите се класифицират. По този начин компанията успява да направи ценова дискриминация.
При този тип ценова дискриминация може да се окаже, че потребителите имат еднакви ценови планове. Както видяхме обаче, тази цена може да варира в зависимост от количествата, закупени от потребителите.
Практически примери за ценова дискриминация от втора степен
В реалния живот има много случаи на икономически дейности, при които се извършва ценова дискриминация от втора степен. Като често срещан случай можем да цитираме следното:
- Обвързани продажби на два или повече продукта
- Софтуерни лицензи
- Отстъпки за закупени количества
- Опаковки със стоки
На пазара за продажба на софтуер някои фирми поддържат различни цени за компании и индивидуални потребители.
Като цяло компаниите извършват ценовата си дискриминация въз основа на качеството. Типичен случай на това се среща в авиокомпаниите. По този начин предлага на хора, които пътуват по бизнес причини и на хора, които пътуват по лични причини. По същия начин те също са склонни да дискриминират цените между пътниците, които пътуват в първа класа, и другите.
