На 24 май президентът на BBVA Франсиско Гонсалес заяви пред Института за международни финанси, че "отрицателните лихви убиват банките". Тези изявления са формулирани в сложен икономически контекст, като Европейска централна банка се опитва да съживи европейската икономика с все по-агресивни политики за парична експанзия, достигайки до точката на поставяне на реални лихвени проценти на отрицателни стойности.
Докато чакаме да видим последиците от тези мерки в реалната икономика (тъй като растежът и създаването на работни места са все още слаби, а еврозоната все още е на ръба на дефлация), това, което е ясно е, че банковите резултати бяха повлияни неблагоприятно от спада на лихвените процентиСлед осем години криза, никой от големите испански субекти не е успял да достигне нивата на печалба преди 2007 г. Човек обаче може да се запита дали паричната политика е отговорна единствено за новата ситуация.
Във всеки случай няма съмнение, че финансовият сектор (и особено банковият сектор) е бил засегнат от дълбоки промени в икономиката, които не само се отразяват на резултатите му в момента, но и го принуждават да се преоткрие, за да могат предприятията да останат конкурентоспособни в бъдещето.
За щастие на сектора можем да кажем, че единственият вътрешно отрицателен фактор (историческият минимум на лихвените проценти) също е временен: в края на краищата цената на парите се колебае в зависимост от икономическите цикли и условията на паричната система и ако От началото на кризата лихвените проценти не спират да падат и в бъдеще те ще имат тенденция да се възстановяват. Вярно е, че тази ревизия нагоре се забавя поради бавното възстановяване и риска от дефлация в случая на еврозоната, но дългосрочната перспектива е, че лихвите ще се повишат отново (в Съединените щати всъщност вече го правите).
От друга страна, развитието на паричния пазар от 2007 г. насам потвърждава кейнсианската максима за обратна пропорционалност между пазарите с фиксиран доход и лихвените проценти. С други думи, с падането на референтните лихви цената на облигациите се е повишила, тъй като рентабилността, която предлагаха, беше все по-трудно да се намери на пазара. От друга страна, тази ескалация на цените на пазара с фиксиран доход кара много инвеститори да се насочат към акции, което е довело до покачване на фондовите пазари. Всъщност данните между 2007 и 2016 показват, че спадът на лихвените проценти е съвпаднал с покачването на индексите на акции, както в Европа (FTSE 100), така и в САЩ (S&P 500).
Какво още, лекотата на финансиране, предлагано от централните банки, намалява зависимостта на институциите от средствата, които получават от своите клиенти, което им позволява да предлагат по-ниски лихви за депозити. По този начин малките спестители виждат намалена възвръщаемост, която получават за спестяванията си, и не са малко тези, които вече изискват алтернативни спестовни продукти. Поради тази причина от началото на кризата банките започнаха да предлагат по-широк спектър от алтернативи на своите клиенти, главно с продукти, които в по-голяма или по-малка степен са ориентирани към възвръщаемостта на акциите или корпоративния фиксиран доход. Във всеки случай, малко по малко идеята, че е необходимо да се поемат повече рискове, за да се постигне рентабилност, поема сред малките спестители, аксиома, която е сред най-основните принципи на инвестициите, но която мнозина бяха забравили през годините на високи лихвени проценти …
Вторият фактор е новата регулаторна рамка за банковото дело, преработена от най-развитите икономики с цел да се осигури платежоспособността на банките, да се предпазят от рисковете, произтичащи от нестабилността на пазара и да се избегнат сериозните проблеми, завършили страданията на субектите в резултат на Криза от 2007 г. Практически във всички случаи новият регламент доведе до принудително увеличаване на провизиите депозирани при централни банки, както и лимити за задлъжнялост по отношение на собствения капитал. На свой ред задължението за предоставяне на нарастващи суми на капитала е оказало значително влияние върху печалбите, като е отвлекло отчетите за доходите на много предприятия на червено.
Третият фактор е може би по-труден за дефиниране, тъй като той следва по-дълъг и по-сложен процес и е новото отношение на самото общество по отношение на финансовия сектор. Промените в това отношение са много разнообразни, вариращи от новите услуги, изисквани от клиентите (като по-голяма онлайн достъпност или гореспоменатите смесени продукти за малки спестявания), до все по-малкото използване на офисите на банкирането на дребно. И накрая, важно е също така да запомните, че появата на нови финансови агенти (като краудфандинг, платформи биткойни др.) предполага съществуването на повече конкуренти на пазара. Всички тези промени принудиха банките да преосмислят своя бизнес модел или поне начина, по който подхождат към клиента, и ще продължат да го правят и в бъдеще, за да се адаптират към все по-променящия се пазар.
Последно, развитието на комуникационните технологии позволи експоненциален растеж на онлайн банкирането (което, както вече коментирахме, е придружено от промяна в навиците на клиентите, което дава предимство на тази услуга в ущърб на лице в лице в офисите). Трансформацията на банкирането обаче не е спряла в този момент, а се е разпространила и в мобилните технологии: в днешно време има все повече и повече единици, които позволяват на потребителите да имат достъп до своите акаунти и да извършват всякакви операции чрез мобилни приложения или дори таблети. В допълнение, ръстът на онлайн покупките по света също доведе до появата на сигурни платформи за плащане, предлагани от банките, което вече е една от характеристиките, които идентифицират най-подходящите субекти.
Всички тези промени, както временни, така и структурни, дълбоко трансформират сектора от първите години на нашия век. От друга страна, кризата от 2007 г. изтласка много от по-малките предприятия, което доведе до по-концентриран сектор, с по-малко банки, но по-голям от всякога. В този контекст укрепването на субектите предполага по-силна конкуренция за пазарните дялове и голяма част от техния успех непременно ще се дължи на способността им не само да правят иновации, но и да се адаптират към промените в самото общество.