Защо банката ви предлага толкова ниски депозити? Дали е нещо, което е дошло да остане или, напротив, дали е нещо временно?
Въпреки че има много фактори, които влияят върху лихвения процент, предлаган от банковите депозити, основният играч се нарича Европейска централна банка (ЕЦБ).
ЕЦБ е паричният орган на страните от еврозоната. Именно той определя официалните лихвени проценти, депозит и пределен кредит. Той също така формулира всичко общо с операции, които са необходими за постигане на парична стабилност и целта за инфлацията. Цел за инфлация, която в случая с ЕЦБ е 2%.
С други думи, ЕЦБ действа като регулатор на икономиката. Ако икономиката расте с много по-високи темпове и инфлацията нарасне над 2%, ЕЦБ изтегля пари от икономиката чрез повишаване на лихвените проценти. От друга страна, ако икономическата активност падне и инфлацията не достигне 2%, тогава тя ще намали лихвените проценти, за да инжектира пари в икономиката.
В по-широк смисъл бихме говорили за експанзивна парична политика, когато това, което човек иска да постигне, е да насърчава икономическия растеж и за ограничителна парична политика, когато това, което иска да постигне, е да намали темповете на икономически растеж. На всекидневен език, когато двигателят изгаря и е принуден, ЕЦБ повишава лихвите, а когато не стартира, ЕЦБ намалява лихвите.
В момента ЕЦБ прилага неконвенционални парични политики с подчертано експанзивно намерение. За да разберете, когато видя, че колата не може да достигне по-голяма скорост, той натисна бутона за азотен оксид. Това, както ще видим по-късно, доведе доходността на банковите депозити до исторически минимуми.
Как стигнахме тук?
За да разберем как стигнахме до тази ситуация, би било необходимо да проучим и прегледаме дългогодишната икономическа история. Проучете преди дори теориите на Адам Смит, Дейвид Рикардо или Карл Маркс. Зародишът на това, което живеем днес, е много преди 2007 г. От моята гледна точка семето беше силно напоявано през 20-ти век и днес ние живеем последиците.
На първо място, заслужава да се отбележи, че позиционирането тук не съществува. Говорим за исторически събития и влияния, които ни водят до банкови депозити, имат нелепа рентабилност. И следователно ние не сме склонни към високомерието да диктуваме дали това е временно или постоянно, добро или лошо за икономиката на континента.
В този смисъл ще останем при последните събития. В онези, които се случиха наскоро и които, като обобщение, могат да ни помогнат да се доближим до позиции относно случилото се през последното десетилетие.
Фалитът на Lehman Brothers и спасяването на AIG
На 15 септември 2008 г. с привидно произволното решение за спасяване на банката Bearn Stearn, а не Lehman Brothers, Федералният резерв (FED) действа като катализатор за най-дълбоката финансова криза от 1929 г. насам.
Два дни по-късно, на 17 септември 2008 г., след отпадането на Lehman Brothers и за да се избегне нов провал, FED спаси застрахователя от AIG. Ръководителите на американската парична власт обосновават решението си да спасят AIG, след като не са го направили с Lehman Brothers, с аргумента, че потенциалната вреда от пропускането на AIG е много по-голяма от тази на инвестиционната банка да се провали.
На 20 ноември 2008 г., 66 дни след фалита на Lehman Brothers, S & P500 претърпя спад, равен на 40%. Икономиката се рушеше.
Федералният резерв действа, а ЕЦБ не
На 17 декември 2008 г. Федералният резерв на САЩ понижи процентите до диапазон от 0-0,25%. Фед никога не е понижавал лихвите до толкова ниска ставка. Инжекцията е толкова силна, под командването на Бен Бернанке, че процентите спадат от 5,25% през август 2008 г. до 0% през декември същата година.
Признавайки, че това не е достатъчно, Барак Обама, президент на САЩ по това време, твърди, че президентът на Фед ще бъде креативен. От този момент нататък Бен Бернанке ще започне да прилага известния QE (Quantitative Easing), което на испански ще бъде нещо като количествено облекчаване. Връщайки се към първоначалния език, азотният оксид за стимулиране на икономиката.
Европа обаче отнема много повече време да реагира. Германия, оглавявана от Ангела Меркел, с много по-голямо влияние в решението от другите президенти, настоява да не се намаляват лихвените проценти и да се прилага експанзивна парична политика. Поради историческия фон те се страхуват от инфлацията. Конкретно за последиците, които според някои историци са довели до икономически разрушително време, довело до възхода на властта на нацисткия тоталитаризъм. Следващата графика показва развитието на лихвените проценти на FED (синьо) и ЕЦБ (червено).
Икономическата криза удари дъното в САЩ
До юни 2009 г., като погледнем назад, бихме могли да сложим край на икономическата криза в САЩ. Криза, която от Втората световна война е най-дългата.
Европа, от друга страна, продължава със собствените си темпове. Много европейски политически лидери отричат ситуацията. Говори се за зелени издънки, възстановяване и икономиката продължава своя път.
Криза на държавния дълг и първи спасителни мерки
На 9 май 2010 г., практически година след като американската икономика започна да се възстановява, Европа осъзнава, че не може да продължи така. Цената на държавния дълг продължава да расте и доверието отслабва. След срещата те одобряват спасяването на 750 000 милиона евро, за да се гарантира паричната стабилност. Следва финансова помощ за най-засегнатите държави: периферни държави.
Периферните страни, наричани подигравателно от британците като PIIGS: Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания, се опитват да пренасочат ситуацията с пакета от мерки, съчетан с финансовия, който обещава да ги спаси от катастрофа икономическо и социално положение.
В началото на 2012 г. държавният дълг над 1 година, т.е. това, което ЕЦБ определя като дългосрочни лихвени проценти, достига своя максимум. 10-годишните облигации на Гърция достигат 40% годишна лихва и са на ръба на фалита.
ЕЦБ прилага отрицателни лихвени проценти
За първи път в историята на Европейската централна банка (ЕЦБ) се прилагат отрицателни лихвени проценти. По-конкретно, депозитният механизъм е определен на -0,10%. Отрицателните лихвени проценти се прилагат и за резерви, различни от задължителните минимуми. С други думи, за да се увеличи кредитът, излишната ликвидност се наказва.
По този начин в началото на 2015 г. ЕЦБ решава да вземе решение. След като видя как въздействието на паричната трансмисия се влошава, той решава да приложи количествено облекчаване (QE), което реактивира икономиката. През март 2015 г. ЕЦБ започна да купува активи от търговски банки и да подготвя програма за покупка на ценни книжа от публичния сектор.
С други думи, въпреки че икономиката вече се възстановяваше от 2012 г., тя го правеше с много пауза и трудности. Трудности не само във финансовия сектор, но и в публичния сектор. През 2015 г. с латентното забавяне те решават да поставят цялото месо на скара.
Ами банките?
След това обобщение на ситуацията стигаме до решаващия момент: банковите депозити. ЕЦБ прилага много експанзивна парична политика, лихвените проценти спадат и банките са в следния сценарий:
- Те трябваше да направят огромна корекция. Те се опитаха да изчистят сметките си, да се приспособят към новите разпоредби и много от тях в крайна сметка се сливат.
- Официалният лихвен процент е много нисък. За банката заемането от ЕЦБ е почти безплатно, ако не и безплатно.
- Банките печелят пари основно от заеми. Това е това, което знаем като посреднически марж. Тоест, в случай на банка, неотпускането на заеми е все едно дадена компания не продава продукти.
Следователно банките излагат следните мотиви:
- За да оцелея, трябва да платя.
- Ако искам да дам назаем, трябва да взема назаем от някого.
- От кого да взема назаем? Кой може да ми го предложи по-евтино.
- Тази, която му предлага най-евтино, е ЕЦБ, която също е решена да отпускам повече пари.
- Тъй като не се нуждая от частни спестители, за да получа пари, които по-късно ще отпусна, аз им предлагам незначителна възвръщаемост.
И в тях банковите депозити са минимум, тъй като те няма да предложат на спестителя повече за пари, които могат да получат за по-малко. И какво прави спестителят? Или не правите нищо с парите си, защото дори депозитите не ви дават да се борите с инфлацията, вие ги поставяте на дълговия пазар или ги инвестирате. Резултат? Суверенният дълг се финансира още по-евтино и фондовият пазар се покачва. Мотивирани, разбира се, също и от други фактори, но всичко е от значение.