В Испания фондът за социално осигуряване, известен също като касата за пенсии, е изчерпан. С много застаряващото население икономистите обмислят различни алтернативи, за да гарантират жизнеспособността на публичната пенсионна система. Тези мерки включват т. Нар. Данък Тобин.
Данъкът на Тобин е предложение, измислено от американския икономист Джеймс Тобин, който между другото е отличен и с Нобелова награда за икономика. Този известен икономист е професор в университети като Йейл и Харвард, а също така развива професионалната си кариера във Федералния резерв на САЩ. През 1978 г. Тобин, човек с ясни кейнсиански тенденции, предложи данък, който ще се събира върху печалбите, реализирани на валутните пазари. Данъчната ставка, която беше между 0,01% и 0,025% от инвестирания капитал, нямаше за цел да забави динамиката на пазарите, а по-скоро да възпира финансовите спекуланти и да постигне стабилност на пазарите.
За или против данъка на Тобин?
Самият Джеймс Тобин твърди, че този процент също може да бъде важен източник за финансиране на публичните разходи. Наред с други неща, набраните средства могат да се използват за борба с бедността, за финансиране на борбата с изменението на климата или като източник на доход в подкрепа на публичната пенсионна система. Предложението на Тобин е широко прието от антиглобализаторските движения, които се застъпват за ограничаване на спекулациите на финансовите пазари. Някои дори са преименували данъка на Тобин в данък Робин Худ.
Сега, тъй като идеята възникна в съзнанието на Джеймс Тобин, той беше наясно, че във финансовия свят мнозина биха били против плащането на данък върху големи финансови транзакции. Освен това големите защитници на икономическия либерализъм смятали, че налагането на данък може сериозно да наруши функционирането на системата на свободния пазар. Точно се опасява, че щетите, причинени на капиталовите пазари, са по-големи от събирането на данъци.
С течение на годините обаче идеята за данъка на Тобин е претърпяла модификации. Още през 90-те години онези, които се противопоставяха на глобализацията на икономиката, избраха ставка, която вместо да облага операциите на валутните пазари, ще падне върху големи финансови транзакции. По този начин защитниците на данъка в Тобин твърдят, че абсолютната свобода на капиталовите пазари може в крайна сметка да разруши демократичните основи, оставяйки обществото подчинено на движението на капитала.
Трябва обаче да се помни, че Тобин е проектирал това предложение за валутните пазари и е бил критичен към онези, които са използвали името му, за да установят данък върху движението на капитала. Освен това движенията срещу глобализацията показаха яростно противопоставяне на организации като Международния валутен фонд или Световната банка, докато Джеймс Тобин беше благосклонен и към двете институции.
Ако търсим междинна позиция, ще намерим икономиста Пол Бернд Шпан. Предложението му, подобно на предложението на Тобин, се фокусира върху валутните пазари. В този смисъл Spahn подкрепя умерената ставка от 0,01% за валутните операции, докато тази ставка ще се повиши до 50% за тези маневри, които се стремят да атакуват валута.
Възможно ли е?
В момента Европейският съюз работи по установяването на данък Тобин, но този проект е отложен и остава временно задържан. Въпреки липсата на координация в това отношение в европейската и международната сфера, има държави като Обединеното кралство и Франция, които вече са законодателно въвели данък Тобин.
Във всеки случай прилагането на данъка на Тобин в международен план няма да бъде лесна задача. Много големи компании в крайна сметка ще намерят законовите вратички или подходящите данъчни формули, за да избегнат плащането на този нов данък. По тази причина се опасява, че големите корпорации ще прибегнат до данъчни убежища.
Както видяхме, има много несъответствия около данъка Тобин. Един от тях е кой би получил приходите. Джеймс Тобин предложи приходите от тази такса да се управляват от Международния валутен фонд.
Друг аспект, който трябва да е ясен, е необходимостта от ясно установяване на разликата между спекулант и инвеститор. Данъкът не трябва да пада със същата тежест върху инвеститор, както върху спекулант.