Селскостопанската революция се състоя през 18 век и беше решаваща за успеха на индустриалната революция. Днес, докато икономиката се придвижва към дигитализация и роботизиране на труда, земеделието се откроява по специален начин за своя процес на разширяване, безпрецедентен от края на миналия век. Ние анализираме неговите причини и последици.
На 22 февруари Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) публикува доклад за текущото състояние на земеделието. В него бяха изброени постиженията до момента, както и предизвикателствата пред индустрията в бъдеще. Съмненията в посоката на земеделието през следващите десетилетия обаче могат да бъдат разбрани само ако изхождаме от предишен анализ на настоящия му модел на растеж.
В този смисъл днес изглежда безспорно в целия свят, че първичният сектор, и особено селското стопанство, е претърпял истинска производителна революция. По този начин през последните десетилетия станахме свидетели на експоненциално увеличение на селскостопанската продукция в световен мащаб, което в повечето случаи е приключило с Подобряване качеството на живот на населението. И на много места се появява малко завръщане на населението в провинцията, въпреки че глобалната тенденция продължава да бъде увеличаване на населението, живеещо в градовете.
Тези промени могат да бъдат обяснени с различни фактори, но два от тях са особено важни: технически напредък и международна търговия. По отношение на първата точка за всеки икономист е очевидно, че технологичният напредък е изиграл съществена роля при повишаване на селскостопанската производителност на хектар и отработен час, като по този начин се увеличава общото производство. Ярък пример са задачите за събиране на плодове, които в някои райони на Северна Европа вече са напълно автоматизирани и са се доказали като по-ефективни от ръчното събиране. От гледна точка на културите, торовете и пестицидите също са усъвършенствани (в допълнение към развитието на винаги противоречивите трансгени), като по този начин се увеличава трайността на продуктите.
От друга страна, също е важно да се посочи процес на увеличаване разпространение на технологии на страни, които допреди няколко десетилетия едва ги имаха: такъв е случаят например с Китай и други нововъзникващи икономики, които замениха традиционните плугове с трактори, вършачки и сеялки. И накрая, през последните години бяха разработени нови техники на отглеждане (като хидропонни и аеропонни методи), които максимизират производството и качеството, като същевременно минимизират площта и потреблението на вода.
Въпросът за отварянето на международните пазари е по-спорен, тъй като либерализацията на търговията в селското стопанство изглежда е облагодетелствала много страни, но е наранила и други. Въпреки че е вярно, че в някои случаи най-затворените и по-малко конкурентоспособни икономики са претърпели тежки процеси на приспособяване в своя селскостопански сектор като причина за това явление (както се е случило с мексиканските производители на зърно след подписването на NAFTA), неоспоримо е, че на търговско откриване в повечето случаи има подобрен достъп до хранителни продукти. От друга страна, защитниците на свободната търговия също твърдят, че прогресивната глобализация на селскостопанските пазари е подчертала специализацията на всяка държава в нейните най-продуктивни култури, което е стимулирало увеличеното производство.
Данните наистина показват много значително увеличение на селскостопанската продукция от 90-те години насам, с кумулативен растеж от 71% за 15 години (4,8% годишно). Тази тенденция е в контраст със стагнацията на обработваемата площ, която се е увеличила само с 1,4% за същия период. Изглежда, че селскостопанската работна сила също не се е увеличила много повече: само 10,9%. Потреблението на основен капитал, използван в селското стопанство, обаче нараства експоненциално, почти удвоявайки се спрямо 1990 г. Тези данни показват, че както твърдят много икономисти, нарастването на селскостопанското производство в света се дължи на интензивен процес на технизация, който от своя страна , както сме коментирали по-рано, също е свързано с глобализацията на пазарите.
Увеличението на селскостопанското производство в света се дължи на интензивен процес на модернизация, който от своя страна е свързан и с глобализацията на пазарите.
Съществуват обаче и многобройни опасения относно устойчивостта на новия производствен модел, който малко по малко изглежда преобладава в селскостопанския сектор. Въпреки че генерираното замърсяване не изглежда особено тревожно (емисиите на CO2 в сектора едва са се увеличили с 15% от 1990 г.), прогресивното изчерпване на водните ресурси може да създаде по-сериозен проблем в дългосрочен план, особено ако вземем под внимание натиска на новите напоявани култури, растяща индустрия и по-голямо население с ограничени резерви.
От друга страна, използването на нови торове, пестициди и добавки, както и развитието на трансгенни храни, допринесе за увеличаване на производството и удължаване на трайността на продуктите, правейки ги по-достъпни за семейства с по-малка покупателна способност. Въпреки това се увеличиха и съмненията относно въздействието му върху здравето на потребителите и околната среда, което предизвика множество противоречия относно регулирането на храните.
От регионална перспектива можем без съмнение да потвърдим, че континентът, който води до растеж на земеделското производство е Азия, точно мястото в света, където феномените, които обсъдихме по-горе, бяха най-подходящи: по-интензивно използване на капитала и отваряне към международните пазари. По-отпаднали са Америка и Африка, докато Европа с силно регулирани пазари изглежда има повече проблеми с увеличаването на производството въпреки техническия си напредък.
Отново, това е Азиатски растеж на производството този, който повдигна най-много тревоги по отношение на натиск върху водните ресурси и комерсиализацията на все по-малко естествени продукти. Тези проблеми, поне на пръв поглед, биха могли да имат решение: великолепният холандски опит, например, показва, че производството може да се умножи чрез драстично намаляване на потреблението на вода, а дори и обработваемата площ. По отношение на трансгенните култури и използването на изкуствени вещества, Европейският съюз от години непрекъснато актуализира своята регулаторна рамка, за да гарантира качеството на храната, консумирана в Стария континент.
Новите опасения обаче може да не окажат непосредствено въздействие върху страни, които все още са в процес на земеделска трансформация, особено като се има предвид, че решения за устойчивост те обикновено са скъпо и изискват a по-дългосрочна визия. Поради тази причина можем да кажем, че селскостопанската революция през последните 25 години изглежда е променила коренно пейзажа на сектора: ако през 90-те години предизвикателството беше да се увеличи производството, за да се изправи демографски натиск, днес е, че растежът е устойчив. Накратко, става въпрос за осигуряване на храненето на днешните граждани, без да се прави компромис с това на бъдещите поколения.
