Фиксираните пасиви са всички онези дългове и задължения, които една компания има в дългосрочен план, тоест дългове, чийто матуритет е по-голям от една година и следователно не трябва да връща главницата през текущата година, въпреки че лихвите го правят. Известно е и като нетекущо задължение.
В баланса, използван за водене на счетоводството на компанията, намираме пасива, а в рамките на пасива можем да правим разлика между текущи и фиксирани пасиви. Те произтичат от необходимостта на дружеството от финансиране, необходимо за придобиване на дълготрайни активи, анулиране на облигации и обратно изкупуване на привилегировани акции, наред с други неща.
Сред елементите, които съставляват фиксирани задължения, могат да бъдат разграничени следните по своя характер:
- Дългосрочни провизии.
- Дългосрочни дългове.
- Дългосрочни дългове с дружества от група и асоциирани предприятия.
- Отсрочени данъчни задължения.
- Дългосрочни начисления …
Когато говорим за фиксирани задължения, имаме предвид дългосрочните заеми. По този начин, като разграничаваме текущите задължения (краткосрочни) от фиксираните задължения (дългосрочни), можем да организираме финансите на компанията и по този начин да разработим график на плащанията, който се приспособява към икономическите прогнози и бизнес модела.
Основна разлика между дългосрочните и текущите задължения е, че при по-висок нетекущ пасив в сравнение с текущия, възможността за договаряне с акционери придобива по-голяма сила чрез получаване на капитал от по-изгоден източник на финансиране, отколкото ако те го поискаха от банки.
Сред предимствата на нетекущите задължения е ликвидността, която тя носи за компанията, като може да използва този капитал за нови инвестиции и по този начин да ускори плановете за растеж. От гледна точка на финансовото счетоводство е от съществено значение да се създаде оборотен капитал и за това текущите активи трябва да са по-големи от текущите пасиви. Това ще позволи свобода на действие в случай, че има несъответствия в графика на събирането и плащанията.
Въпреки това, в ситуация като тази, която преживяхме с кризата от 2008 г., много компании бяха принудени да извършат процес на преструктуриране на дълга, за да могат да изплащат краткосрочни дългове и да избегнат ситуации на фалит. Това преструктуриране включва трансформиране на краткосрочния дълг в дългосрочен дълг, като по този начин се спестява време за решаване на финансовите проблеми на компанията.
