Идеята за Европа, разделена на регионални блокове, с различни икономики и култури, е толкова стара, колкото и самият Европейски съюз, въпреки че винаги е била отхвърляна в ущърб на по-голямата интеграция. Днес, с оглед на икономическите резултати, изглежда се налага като все по-очевидна реалност.
На 3 февруари на срещата на върха на европейските лидери, проведена в Малта, германският канцлер Ангела Меркел заяви, че „ще имаме Европейски съюз с различна скорост“. Идеята може да изглежда противоречива на собствените цели на ЕС (сред които е икономическата интеграция на неговите членове), но изразява загрижеността на Европа, която през последните години изглежда подчертава своите регионални различия.
Във всеки случай, преди да се анализира развитието на икономиката на европейските региони, трябва да се помни, че всички те, доколкото са интегрирани в общ пазар и в много случаи дори споделят валута, са били обект на подобни икономически цикли поне от въвеждането на еврото. По този начин можем да наблюдаваме относителна стагнация в периода 2002-2003 г., последвана от интензивен растеж до рецесията от 2008-2009 г. и последващо възстановяване, ускорено от 2014 г. Но е очевидно, че европейските икономики все още страдат от по-високи темпове безработица, по-високи нива на задлъжнялост и подновена зависимост от политиките на ЕЦБ, за да се запази все още недостатъчният й растеж. От друга страна, разнообразието от проблеми и решения, предложени за преодоляване на кризата, породи a много различна еволюция на икономиките според регионалния блок, към който принадлежат.
Започвайки със скандинавските страни на Европейския съюз (Финландия, Дания, Швеция, Ирландия и Обединеното кралство), очевидно е, че днес те се радват на благоприятно положение по отношение на развитието на доходите си на глава от населението. Ръстът на Ирландия (5,3% годишно) е особено забележителен, отчасти поради политиката му за намаляване на данъците за привличане на чуждестранни инвестиции и стимулиране на създаването на мултинационални компании. Не може да се отрече, че датската (3%) и шведската (2,7%) икономики също са надминали средното за Европа (2,6%), докато Финландия и Обединеното кралство са малко по-отпаднали. Като цяло може да се каже, че това са стабилни икономики, ориентирани към услуги или индустриални продукти с висока добавена стойност, с ясно призвание за износ и с относително здрави публични финанси. Всички тези фактори обясняват не само, че въздействието на кризата е по-малко по отношение на унищожаването на работни места, но също и неговото по-лесно да расте отново.
За разлика от това в Южна Европа анализът не е толкова благоприятен. С първоначално ниво на доходи под средното за Съюза, техните икономики вече са страдали от различни проблеми, от извънгабаритен публичен сектор (Гърция) до балони с недвижими имоти (Испания), до голямо разнообразие от структурна твърдост (Италия). Това са страни, които са прекомерно зависими от чуждестранни инвестиции и са посветени на сектори с по-ниска добавена стойност, което обяснява защо въздействието на кризата е довело до тревожно нарастване на безработицата и сериозни бюджетни дисбаланси, което води до спасителни мерки в Гърция, Кипър и Португалия. В резултат на тези проблеми доходите в Южна Европа остават до голяма степен в стагнация и едва през последните години се наблюдава известно възстановяване, особено в Испания.
Този анализ на южните страни може да ни доведе до извода, че кризата е засегнала най-бедните страни по-сериозно, но истината е, че Източна Европа показва обратното. В този случай тяхната изостаналост по отношение на доходите на глава от населението е много по-голяма и въпреки това са успели ускорете своя темп на растеж и намалете първоначалната неблагоприятна ситуация. Резултатите показват, че (въпреки зависимостта си от чуждестранните инвестиции) те са успели да се възстановят благодарение на способността си да либерализират икономиките си, да стимулират създаването на по-модерна индустрия и в по-малка степен да управляват ефективно фондовете за развитие на Европейски съюз. Резултатът е почти пълното изоставяне на последните твърдости, наследени от комунизма, и нов производствен модел за индустриален износ, който има забележимо стимулиран растеж от страни като Полша, Румъния и Словакия. Прибалтийските страни от своя страна следваха много подобна стратегия и сега са напълно интегрирани в северноевропейския блок.
И накрая, западноевропейските страни показват растеж, доста подобен на този на ЕС и еврозоната, отчасти поради факта, че там се намират икономиките с най-голяма тежест в тези две групи. С други думи, страните от този блок определят до голяма степен темповете на растеж на Стария континент. Сред тях се открояват динамичността на Германия (3.1% годишен растеж) и Австрия (2.9%), с малко по-умерен растеж в Бенелюкс и относителна стагнация във Франция (1.9%). Изглежда обаче, че групата поддържа по-високо ниво на доходи от своите партньори в общността и няма доказателства това положение да се промени в бъдеще.
Като цяло може да се каже, че Западноевропейските държави успяха да смекчат въздействието на кризата много по-добре от своите южни съседи Благодарение на различни фактори: техните икономики зависят от по-стабилни сектори с по-висока добавена стойност, те имат по-голям капацитет да генерират собствен капитал и техните външнотърговски мрежи им позволяват да компенсират спада на вътрешното търсене. Показани са обаче темповете им на растеж по-умерено от очакваното, техните финансови пазари продължават да бъдат прекалено зависими от стимулите на ЕЦБ и тяхното създаване на работни места все още е под нивото (както по качество, така и по количество) от 2007 г.
Това много различно развитие на европейските икономики, разбира се, доведе до по-голяма сложност в европейската икономическа рамка. По този начин можем да кажем, че кризата от 2007 г. изглежда има забавяне на процеса на конвергенция на която изглеждаха предопределени всички страни членки на ЕС. Изглежда това явление не се случва в Източна Европа, чиито икономики са постигнали голям напредък, но в скандинавските и западните блокове има по-голямо обогатяване от това на техните партньори в общността. И накрая, няма съмнение, че най-засегнатата група е южната, тъй като средният им доход е нараснал от 94,4% от средния за Европа през 2002 г. на 84% през 2015 г.
Днес не липсват икономисти, които твърдят, че по-разнообразни обясненияОт недостатъчна пазарна интеграция до въвеждане на обща валута за твърде различни икономики. Но независимо от причините, истината е, че Европа с различни скорости вече е реалност, Още по-лошото (особено за средиземноморските страни) е, че изглежда е тук, за да остане.