Ултраекспанзивната парична политика, която Япония проведе, за да се измъкне от икономическата стагнация, се оказа провал, както призна губернаторът на Японската централна банка миналата седмица, Харухико Курода.
През 2013 г. той се насочи към инфлацията, дата, на която е удвоила паричната база и размера на публичния си дълг. Той също така закупи други финансови инструменти, включително акции, котирани на Nikkei например. Продължавайки с този темп, Японската централна банка ще стане най-големият акционер в 40 от компаниите Nikkei. Всичко това с цел постигане на 2% инфлация в рамките на две години. Засега постигнатото е да намали цената на дълга, както виждаме на графиката по-долу. Но основната му цел (инфлацията) не е постигната.
Грешката, за която се позовава президентът на японската банка, не е нещо ново. Не за първи път паричните власти си поставят цели и след като приключи предложеният срок, те виждат, че не могат да ги изпълнят. Като в загубено десетилетие от 90-те години. Сега правителството предложи да увеличи инфлацията на всяка цена. Но нейната ултра-експанзивна парична политика също няма желания ефект.
Въпреки тези последни изявления на Курода, Японската централна банка заяви, че тази цел за инфлация от 2% е цифра, която трябва да бъде постигната през април 2017 г. и март 2018 г.Първоначалната цел беше резултатите да бъдат получени през месеците април и септември 2017 г., което би означавало, че за четвърти път в годината японската банка отлага датата за постигане на целта за инфлацията.
Карухико Курода от университета Кейо заяви, че е необходим силен ангажимент за преодоляване на условията, в които се намира.
През януари тази година президентът постави лихвения процент по депозита на -0,1%, което първоначално създаде объркване, тъй като беше нов факт, че отрицателните лихви се разхождаха в Япония. Курода призна, че стабилизирането на ценовото ниво се е превърнало в "безпрецедентно предизвикателство" не само за Японската централна банка, но и за други централни банки.
Международният валутен фонд призова за представяне на парична политика с по-голяма гъвкавост, когато паричното образувание трябва да се откаже от определена дата, за да постигне целта за инфлацията.
