Новият път на коприната е представен като възможност за развитие и търговия по целия свят. Липсата на прозрачност от страна на Китай обаче може да потисне желанията на неговото правителство.
През тези първи етапи на годината и потънал в сценарий на изключителна несигурност, Китай фокусира очите на основните лидери на планетата, когато съобщава на света своите перспективи за растеж през следващите години, както и цифрите, които оставя в Азиатска държава през изминалата 2020 г. И то е, че докато икономиките на планетата се борят между свиване, подобно или по-голямо от това, което се случи през последната криза от 2008 г., Китай от своя страна обяви, че страната, след като световният епицентър на пандемията, той възнамеряваше да завърши годината с ръст до 2,3%.
По отношение на тази ситуация трябва да кажем, че този растеж на китайската икономика е доста изненадващ. Именно поради факта, че сме изправени пред страната, в която е развихрен феноменът, която днес кара основните икономики на планетата да показват свивания, невиждани досега в техните исторически серии.
По-доброто представяне на китайската икономика обаче, поради характеристики, които са й позволили да преодолее по-добре ефектите от тази пандемия, постави азиатския дракон на челните места в света по отношение на икономическия растеж и възстановяване.
Сред тези явления, които са направили азиатската икономика по-устойчива по време на криза, се открояват международната търговия и твърдият ангажимент на Китай да разшири участието си в това печелившо явление. Доказателство за това е водещата роля на износа в брутния вътрешен продукт (БВП), който е нараснал от 4,31% от БВП през 1960 г. до 19% през последните години, показват данните на Световната банка. Еволюция, подобна на тази, преживяна от вноса, която ни позволява да заключим, че степента на отвореност на китайската икономика към света нараства, пораждайки по пътя много обещаващи споразумения като Новия път на коприната (BRI, за нейното съкращение в Английски) или скорошния RCEP.
Повече търговски споразумения и по-амбициозни
Въпреки факта, че отношенията на Китай със света не са били толкова добри през последните години и дори след като генерира напрежение като това, което имаше със САЩ, Китай не спря да подхранва проект, който, както показва растежът на азиатския гигант През последните години той допринесе значително за растежа на азиатската икономика. Проект, основан на това по-голямо участие в международната търговия и който започва да се осъществява чрез договори като този, постигнат с други азиатски страни под името „RCEP“.
Въпреки че говорим за регионален договор, ние сме изправени пред споразумение, което обединява 15 държави с общо население от 2 200 милиона души. Споразумение, което, комбинирайки различните нива на брутния вътрешен продукт (БВП), представлява общо 22,14 трилиона долара. Накратко, и си струва съкращението, споразумение, което би монополизирало 28% от световната търговия, като може да поеме по-висок дял през следващите години. В същото време по същия начин говорим за комбиниран БВП, който би представлявал 30% от световния БВП. Както виждаме, говорим за най-голямото търговско споразумение в историята.
Въпреки това, освен това споразумение, Китай не е искал да пренебрегне останалия свят, така че е стартирал друга поредица от споразумения, които биха могли да разширят това участие още повече. В този смисъл още през 2014 г. Си Дзинпин предложи създаването на нов търговски път, който да свърже Китай с останалите икономически сили на планетата; включително и нововъзникващите икономики като Латинска Америка и Африка, където Китай увеличава своето участие.
Той нарече този нов маршрут „Новият път на коприната“. Споразумение, за което ще бъдат установени два комбинирани маршрута, единият за сухопътна, а другият морска инфраструктура, с цел подобряване на китайските връзки както на азиатския континент, така и в чужбина, давайки на Китай по-голямо икономическо и политическо влияние в световен мащаб.
Според Световната банка този Нов път на коприната може да стимулира световната търговия с до 9,7%, както и да намали времето за превоз на стоки с до 12%. Ето защо от самото му създаване общият обем на търговия между страните, участващи в Новия път на коприната, е достигнал 6 000 милиарда долара, според официални данни, предоставени от китайското правителство. От самото му създаване 130 държави са участвали по някакъв начин в това споразумение, което представлява около 42% от световния БВП, както и 78% от световното население. Накратко, още една голяма сделка, която все повече приближава Китай до желаната от него цел.
Новият път на коприната: сделка за развитие или за контрол над света?
От самото му създаване през 2014 г., толкова много лидери похвалиха създаването на този нов маршрут, колкото и тези, които го критикуваха. Световната банка, където е уместно, счита, че това споразумение може да помогне за извеждане на 7,2 милиона души по света от крайна бедност, както и 32 милиона от умерена бедност; много подобно на изявленията на ООН или МВФ. От своя страна търговската война със САЩ илюстрира мнението на много други лидери, които смятат, че този път е механизъм за разширяване на господството на Китай на планетата, като същевременно затвърждава ролята си на доминираща икономика на международните пазари.
Както и да е, истината е, че новото споразумение, което се опитва да възпроизведе историческия Път на коприната, който толкова много е облагодетелствал страните в миналото, е твърд проект, който се надява да види бял свят през следващите години. Инвестициите на Китай в инфраструктури около планетата се увеличават, след като вече разпредели огромно количество капитал за много съседни икономики, които възнамерява да активира и насърчи по този път. И то е, че като се вземат предвид проектите, които този маршрут обмисля, като се вземат предвид и инфраструктурите (морска и сухопътна), говорим за инвестиция, която се очаква да надхвърли 500 000 милиона долара. Капитал, използван за изграждането на пътища, пристанища, железопътни линии, логистични платформи и друга инфраструктура в повече от 60 държави.
Въпреки намеренията, за които китайският президент твърди, че са свързани петте континента чрез подобрения в телекомуникациите, транспорта, както и всички видове инфраструктури, истината е, че тези инвестиции, направени от китайската икономика в други икономики, започват да тревожат много лидери на планетата. Е, след случилото се с Шри Ланка или признаците, които се наблюдават в други подобни икономики, ситуацията не е толкова приятна като тази, която Китай твърди, че показва.
В този смисъл говорим за дълг, който в крайна сметка ангажира заинтересованите страни с Китай, създавайки опасна зависимост, която може да компрометира безпристрастността и справедливостта и справедливостта при многостранни решения.
Е, по същия начин, по който говорим за значително подобрение на сухопътната и морската инфраструктура, големите обеми разходи, изисквани от този търговски път, изискват задлъжнялостта на много икономики. Дълг, който се оказва в ръцете на Китай, пораждайки тази връзка на зависимост, от която много страни се страхуват. Поради тази причина има много лидери, които, въпреки че хвалят предложението, са поверили реформи на Китай, които гарантират прозрачност в споразуменията. Това, което се случи в други икономики, където китайският контрол върху външния дълг успя да компрометира интересите на самата планета в полза на Китай, поражда някакъв скептицизъм у някои икономически лидери, които не виждат съвсем добрите намерения на Си Дзинпин.
И предвид това, което се е случило на планетата с пандемията, продължаването на разговорите за сътрудничество и многостранност, както и за международната търговия, е добър знак. На планетата възникна напрежение и тази глобализация, която донесе толкова много икономически ползи за страните, започна да бъде застрашена. Ако обаче не контролират всички подробности, необходими на лидерите, за да се присъединят към проекта, както и да прегледат инвестициите, необходими за въвеждането в действие на това споразумение, което днес се представя като възможност, утре може да засее началото на битка за доминацията на световната търговия.