Кредитният риск е възможността да претърпим загуба в резултат на неплащане от страна на контрагента ни при финансова транзакция, тоест рискът да не ни плати.
Кредитният риск включва промяна във финансовите резултати на финансов актив или инвестиционен портфейл след фалита или неизпълнението на дадено дружество. Следователно това е начин за измерване на вероятността длъжникът (право на плащане) да е сравнил с кредитор (право на събиране) да изпълни задълженията си за плащане или по време на живота на финансовия актив, или на падежа.
Този вид риск е пряко свързана с проблемите, които компанията може да представи, по индивидуален начин. От друга страна, пазарният риск (който включва валутен, ценови, нестабилен и т.н. риск) има систематичен рисков компонент (той е този, получен от несигурността на глобалния пазар, който засяга повече или по-малко всички съществуващи активи в икономиката).
Една характеристика, която трябва да се вземе предвид, е формата на разпределение на кредитния риск. Докато пазарният риск поема нормално разпределение, което означава, че той е симетричен, давайки еднакви вероятности от двете страни на разпределението, кредитният риск е отрицателен асиметричен. При отрицателно изкривяване има повече стойности вляво от разпределението, т.е. средната стойност. Освен това средната стойност на разпределението е по-малка от средната стойност на нормалното разпределение.
Видове кредитен риск
В банката има две големи групи кредитен риск, които зависят пряко от контрагента.
- Кредитен риск на дребно: Рискът произтича главно от финансовата дейност за физически лица и МСП. В този смисъл всеки вид финансиране ще влезе в този сегмент, било то заеми (ипотеки), кредити (потребители, карти) или някаква свързана с тях финансова дейност.
- Кредитен риск на едро: това е малко по-сложен риск. Трябва да вземем предвид, че кредитният риск на едро включва риска от контрагента. Този риск може да произтича от финансови дейности, като например репо или от дейности над гишето (OTC) като деривати, като лихвени суапове (лихвени суапове -IRS-),суапове за кредитно неизпълнение (суапове за кредитно неизпълнение -CDS-) или варанти. Накратко, то може да произтича от собствената дейност на предприятието, осъществяваща продажби, или от дейности по сливания и придобивания (сливания и придобивания).
Три форми на кредитен риск
Има три форми на кредитен риск: риск от неизпълнение (фалит), риск от понижаване на кредита и риск от кредитен спред.
- Риск по подразбиране: Това е рискът, при който емитент на облигация (или длъжник на заем) възниква, когато не спазва договорните си задължения. Този тип по подразбиране може да бъде частичен или пълен. Когато неизпълнението е частично, част от издадения дълг се възстановява от заемодателя на средствата. Докато когато настъпи пълно неизпълнение, длъжникът не плаща абсолютно нищо от дължимата сума.
- Риск за понижаване на кредита: Възможно е рейтинговата агенция да понижи кредитното качество на този актив или на този емитент.
- Риск от кредитен спред: рискът е този, който измерва увеличаване на рентабилността на референтния актив в сравнение с рентабилността на безрисков актив с подобен падеж. В Европа е обичайно да се използва еталонът бунд Германски, а в САЩ - американски облигации. Увеличението на спреда показва, че референтният актив го прави в сравнение с най-лошия безрисков актив. Например, ако безрисковият актив има възвращаемост от 6%, а референтният актив (например облигация от компания А) дава 8%, спредът ще бъде 2%. В предполагаемия сценарий, че спредът ще премине от 2% на 2,5%, цената на този референтен актив ще е паднала спрямо безрисковия актив (не забравяйте, че при облигациите рентабилността се движи в обратна посока).
Изчисляване на кредитния риск
Кредитният риск се измерва чрез очаквана загуба (PE) и се изчислява еднакво за кредитния риск на дребно и на едро със следната формула:
