Позитивизмът е философско течение, което утвърждава, че знанието произтича от опита, едновременно с това, че се получава чрез научния метод.
Позитивизмът се появи през деветнадесети век и имаше предшественици и видни автори Сен Симон, Огюст Конт и Стюарт Мил.
Тази философия произтича от необходимостта да се третират социалните явления със същата методология и да им се дава същата категория като природните науки. По този начин позитивизмът защитава, че знанието се получава въз основа на опита, и гарантира, че научният метод е единственият начин за постигането му. По този начин той се противопоставя на теченията, които отхвърлят опита като метод на изследване.
Характеристики на позитивизма
Сред характеристиките, които позитивизмът представя, се открояват следните:
- Отхвърляне на догмата и абсолютните истини.
- Наблюдение и експерименти за търсене на закони и теории.
- Отхвърлянето на метафизиката, всички явления трябва да имат научно обяснение.
- Социалният изследовател трябва да бъде обективен, той не може да позволи на неговите предразсъдъци и предпочитания да се намесват.
Изследователски техники в позитивизма
Количествените изследвания ни позволяват чрез математика и статистика да опознаем социалната реалност. Това са техники, които очевидно са идеални за природните науки, но те се отнасят и за социалните науки. Това е основно същността на позитивизма.
Изследванията от количествената парадигма се извършват чрез количествени техники и инструменти. И най-широко използваната техника е анкетата, тъй като тя ни позволява да събираме информация от относително голям набор от населението. Освен това, ако пробата е представителна, това ни позволява да заключим за резултатите, получени от изследваната група.
Например, ако искаме да знаем какви са проблемите, които гражданите имат в даден регион, проучването ни позволява да направим представителна извадка и да дадем на респондентите да изберат най-важните проблеми. И благодарение на въпроси като възраст и пол, можем да групираме резултатите и да получим по-висококачествена информация.
Изследванията в областта на социалните науки с течение на времето интегрираха комбинацията от количествени и качествени техники. Последните защитават, че данните сами по себе си не ни обясняват реалността, но трябва да бъдат интерпретирани. Това се дължи на факта, че според тълкувателите човешкото същество не е неподвижен обект, а по-скоро е динамично, намира се в непрекъснато движение и предпочитанията му могат да бъдат променяни или просто да бъдат мотивирани от една или друга причина. Това е причината, поради която в социалните изследвания двете техники се комбинират.
Примери за качествени техники биха били задълбоченото интервю или фокус групи.