Разширяването на възобновяемата енергия е един от отличителните белези на икономиките на 21-ви век, но те не са безпроблемни. Германия, люлката на енергийната трансформация, вече започва да търпи своите последствия.
Няма съмнение, че едно от най-големите предизвикателства на нашия век е да се премине към устойчиви икономики, които дават възможност за съчетаване на растежа със запазването на околната среда, което в много случаи включва изоставянето на силно замърсяващи енергийни източници с ограничени резерви в ущърб на други, по-чисти и възобновяеми. По този начин виждаме как се предприемат мерки по света за намаляване на потреблението на нефт, въглища и природен газ, като същевременно се насърчава производството на електроенергия, базирана на алтернативни енергии като слънчева или вятърна.
Енергийният преход обаче се оказва по-проблематичен от очакваното, поне в онези страни, където той е по-решително ангажиран с него. В тази статия ще анализираме проблемите на двама пионери в тази област, Германия и Испания.
The Energiewende Немски
Един от най-противоречивите примери за ползите от възобновяемата енергия идва именно от първата страна, която е избрала за тях: Германия. Според данни, публикувани от самото германско правителство, политиката за енергийна трансформация (Energiewende) вече е струвало на данъкоплатците около 150 000 милиона евро, като прогнозата е, че цифрата ще нарасне до 520 милиарда до 2025 година (около 15% от БВП, което се равнява на около 25 000 евро на домакинство), откакто канцлерът Хелмут Кол реши да тръгне по този път в началото на 90-те години. Оттогава решението, с което тази политика се поддържа, независимо от партиите, които имат окупиращи последователни правителства, направиха германския модел пример, който бързо беше приет с ентусиазъм от много други, като Испания или Гърция.
Фактът обаче, че германската енергийна трансформация се проследява от европейските партньори, не означава, че тя не е била безкраен източник на проблеми. На първо място, постепенното изоставяне на ядрената енергия представлява големи разходи за обществени каси, тъй като държавите са принудени да компенсират предприемачите от сектора, много от които са подписали много дългосрочни договори за доставка. В същото време загубата на един от най-евтините енергийни източници доведе до а възстановяване на цените на електроенергията.
От друга страна, инсталирането на електрическа мрежа, базирана на възобновяеми източници, включва a огромни инвестиции в инфраструктура транспорт и съхранение на електроенергия, аспект, на който може би не му се отдава значението, което заслужава при анализ на разходите за трансформация на енергия. Северната част на Германия и нейните нови вятърни електроцентрали са ярък пример за това: след години работа и милионерски инвестиции, германското правителство трябваше да признае своя провал, като не можеше да поеме разходите за отнемане на генерираната енергия за останалите на страната.
Друг проблем, който сериозно засяга сектора, е неспособността на самите възобновяеми източници да формулират ефективна дългосрочна алтернатива на конкуренцията от изкопаеми горива. Причината е, че първоначалните разходи за инсталациите (към които се добавя още една, не по-малка, свързана с постоянните актуализации, при които една технология все още е потопена в относително елементарно състояние), затрудняват инвеститорите да получат рентабилност, поради което германските власти реши да въведе система от бонуси, тоест на доплащания, които държавата плаща на работодателите от сектора. Естествено, тази щедрост на правителството се финансира от многострадални германски данъкоплатци, които са виждали удвои сметката си за ток през последните 20 години.
Страните, в които цените са се повишили най-много, са и тези, които са ускорили своя енергиен преход през последните години
Графиката отгоре може да ни помогне да определим количествено тези твърдения. Както виждаме, множеството фактори, които влияят върху цената на електроенергията (регулирани тарифи, собствени запаси от изкопаеми горива, цени на валута и др.) Затруднява установяването на ясен параметър между теглото на възобновяемите източници и цените на пазара. Тази трудност ни позволява да заключим, че няма пряка връзка между тези две променливи, Но също така не можем да пренебрегнем факта, че страните, в които цените са се покачили най-много, са и тези, които са ускорили своя енергиен преход през последните години (Испания, Германия, Швеция, Белгия и др.). Всичко това може да ни доведе до заключението, че проблемите не идват от самите възобновяеми източници, а от начина, по който се популяризират, не от модела, към който се насочваме, а от начина на неговото прилагане.
Партньорът на всички тези възражения може би би бил убеждението, че поне е допринесло за подобряване на околната среда, но истината е, че не е постигнат толкова голям напредък в тази област, както беше обявено в началото на Energiewende. Въпреки че емисиите на CO2 са намалени в периода 1990-2007 г., през последните 10 години те остават постоянни въпреки нарастващите усилия на цялата икономика да финансира тези политики. Тази липса на резултати е това, което доведе до нарастващо разочарование от германците относно постигнатото и може би това ще ни помогне да разберем защо още на федералните избори през 2017 г. имаше партии, които предложиха да се откажат от Energiewende, нещо, невиждано от 90-те години насам.
Испанският случай
Испанският опит също е много важен в това отношение. Както забелязахме на първата графика, увеличаването на производството на електроенергия от възобновяеми източници би трябвало да доведе до по-малка зависимост от вноса на изкопаеми горива и следователно до спад в цените, но се случи точно обратното: далеч от намаляването, цените скочиха до небето и вече са сред най-високите в Европа.
Вярно е, че испанският електроенергиен сектор продължава да бъде силно намесен и че има множество фактори, които също могат да повдигнат цените нагоре, като основният е съществуването на регулирани тарифи, целящи финансиране изключително на политически решения като субсидии за добив на въглища или мораториум на атомните електроцентрали. По същия начин препятствията, наложени от последователни правителства за самопотребление (добре познатият „слънчев данък“, бариери пред комерсиализацията на батериите на Tesla и др.), Успяха затварят пазара в ситуация на олигопол, като по този начин се спира отварянето за свободна конкуренция.
Ако тази политика беше избегната, щеше да бъде възможно да се напълни пенсионната кутия почти един и половина пъти и да се покрие една трета от дефицита на социално осигуряване.
От друга страна, както можем да видим на графиката, системата от премии, изплащани на възобновяеми енергийни източници, копирани от Германия, също означава огромни усилия за испанската държавна хазна. Въпреки че изглежда, че годишните разходи са се смекчили след енергийната реформа от 2013 г., натрупаните след 1998 г. показват някои наистина смразяващи цифри: 88 000 милиона евро за 20 години, което се равнява на 7,1% от БВП или разходи от 1890 евро на данъкоплатец. Като справка е достатъчно да запомните, че ако тази политика е била избегната, касата за пенсии можеше да се напълни почти един и половина пъти (който достигна около 63 000 милиона в своя пик) и може да покрие една трета от настоящия дефицит на социално осигуряване.
Казусите в Испания и Германия демонстрират недостатъците на модел за енергийна трансформация, който съответните правителства са се опитали да наложат, умишлено игнорирайки пазарната ситуация. Резултатът, как може иначе, беше a дълбоко нарушаване на условията на конкуренция където рентабилността на предприемачите не зависи от способността им да изпълняват жизнеспособни проекти, а от степента, до която те се ползват от благосклонността на правителството на деня. По този начин виждаме сектори като дизела да бъдат санкционирани с данъци, въпреки че осигуряват относително евтин енергиен източник, докато се плащат допълнителни такси и се предоставят данъчни стимули за изкуствено стимулиране на по-неефективни конкуренти като възобновяемите енергийни източници. Данните подкрепят това твърдение: според доклад на Wind Business Association през 2017 г. испанската енергийна реформа от 2013 г. (която е смекчила премиите, изплащани на производителите) е довела до 97,5% намаление на инсталираната мощност през периода 2014-2017 г. в сравнение с предходното тригодишно време, което показва нивото на зависимост на сектора от държавните стимули.
По този начин се оформя порочен кръг, където държавното регулиране променя нормалното функциониране на пазарите, което намалява конкурентоспособността на компаниите и тласка нагоре цените. В същото време произволно предоставените стимули постепенно преместват агентите от най-продуктивните и наказани сектори към най-неефективните и защитени с единственото намерение да се възползват от системата, което допълнително увеличава броя на бенефициентите и води до все по-голям увеличаване на разходите. Това обяснява защо германските и испанските потребители плащат най-високите сметки за ток в Европа, в замяна на съмнителното облекчение на съвестта им, че това по някакъв начин допринася за опазването на околната среда.
По-зелени, но по-неравностойни икономики
Не за първи път човечеството се сблъсква с енергийна трансформация, но за първи път възнамерява да се наложи с указ
Друг със сигурност спорен аспект на енергийната трансформация, следваща германския модел, е, че тя има отрицателно въздействие върху социалните неравенства. В този смисъл е необходимо да се изясни, че въпреки че посланието на медиите ни представя ежедневно образа на модел, базиран на изкопаеми горива, който е от полза само за големи мултинационални компании, реалността е точно обратната: те са лица с доходи. които харчат по-голяма част от доходите си за снабдяване с енергия и следователно в относително изражение най-силно засегнати от възобновяеми енергийни източници (дотолкова, доколкото те причиняват повишаване на цените на електроенергията, консумирана от домакинствата). Всичко това, без да се взема предвид, че по-скъпата електроенергия намалява конкурентоспособността на фирмите (особено в индустриалния сектор), като по този начин забавя създаването на работни места и добавя още една пречка пред и без това трудния път пред онези, които се борят за излизане от безработицата. Напротив, хората с най-високи доходи са се възползвали до голяма степен, тъй като имат достатъчно капитал, за да инвестират във възобновяеми енергийни източници, да влязат в системата и да се ползват от субсидиите, които са толкова щедро разпределени с парите на бедните и бедните. .
Истината е, че независимо от възраженията, които могат да бъдат повдигнати и последиците за икономиката и обществото, възобновяемите енергии продължават да регистрират неудържим напредък в по-голямата част от света, и малко са правителствата, които не предоставят всички съоръжения на тяхно разположение, за да се присъединят към тази надпревара. Оптимизмът остава широко разпространен, може би подсилен от скорошни проучвания, които прогнозират, че до 2020 г. тези източници на доставка ще бъдат по-евтини от изкопаемите горива. Днес изглежда неразумно да се ангажират толкова много дългосрочни ресурси, разчитайки на толкова малко емпирични доказателства, но проблемът е, че дори тези прогнози да бъдат изпълнени, поетите разходи ще бъдат огромни. Генерираният дефицит и дълг, изкривяванията на пазара, създаването на икономически сектори, изцяло зависими от публичните субсидии и загубата на покупателна способност на потребителите, могат да се окажат твърде висока сметка и може би в някои случаи трябва да се преразгледа дали наистина компенсира обществото да плати тази цена.
Във всеки случай тези съмнения не се въртят около удобството да се търсят по-чисти енергийни източници, тъй като намаляването на замърсяването е момент, в който едва ли може да има общ консенсус. Следователно възраженията те не се насочват към целта на по-устойчив енергиен модел но към средствата, използвани за постигането му. Не за първи път човечеството се сблъсква с предизвикателството на енергийната трансформация (вече сме преминали от животинска тяга към въглища, след това към нефт и накрая към електричество), но за първи път процес от този тип то възнамерява да бъде наложено с указ. Може би забравяме, че в предишни случаи трансформацията е дошла от ръката на предприемачи, които са намерили в по-ефективните енергийни източници ненадмината възможност да спечелят в производителността и по този начин да бъдат по-конкурентоспособни на пазара и никога от политически решения, повлияни от критерии, напълно несвързани с икономика. Може би това ни помага да разберем защо производителността ни е в застой от толкова много години, въпреки че имаме по-екологични икономики, и се надяваме да ни преосмисли дали не би било по-добре да започнем да подкрепяме добри идеи, а не непродуктивни проекти, отколкото просто те да служат за печелене на гласове.
