Освен човешкото бедствие на бойните полета и бомбардировките, икономиката, снабдяването с ресурси и управлението на тях са ключов фактор, който трябва да надделее във войната. Точно през Втората световна война, благодарение на Закона за заеми и лизинг, обезпокоена Великобритания успя да продължи да се противопоставя на Третия райх.
В края на 40-те години континентална Европа е паднала от нацистите. Единствено Великобритания продължи да се противопоставя на германските сили. Борбата сама не беше лесна задача за британците, тъй като икономиката им беше на ръба на фалита. И именно това, за да се подкрепи война срещу военна сила като Германия изискваше колосални икономически усилия.
Обсадена Великобритания
Така британският премиер Уинстън Чърчил чрез писмо от 8 декември 1940 г. изпраща важно писмо до американския си колега, президента Франклин Делано Рузвелт. В това писмо Чърчил настоява за по-голямо участие на САЩ и предупреждава за рисковете, пред които е изправена британската икономика. В този смисъл британският премиер буквално предупреди, че британските кредити в долари са на изчерпване, какъвто е случаят и със златните резерви. За да добавят обида към нараняване, германски подводници обикаляха Атлантическия океан, атакувайки жизненоважни конвои от британския търговски флот.
По молба на съюзник за помощ Рузвелт започва да мисли как може да помогне на Великобритания. За Съединените щати беше жизненоважно Обединеното кралство да продължи да оказва съпротива срещу Германия на Хитлер. Така в съзнанието на президента Рузвелт възникна идея. Ставаше въпрос за лизинга. Самият американски президент обясни по прост начин как ще помогнат на британците. Рузвелт каза, че ако къщата на съседа започне да гори, съседът няма да бъде таксуван за използването на маркуча. Във всеки случай ще ви бъде позволено да използвате маркуча за гасене на огъня, който съседът трябва да върне, след като пламъците бъдат угасени. Така беше одобрен така нареченият Закон за наем, известен също като Заем за наем.
Американската помощ надхвърля икономическото, а корабите на Северноамериканския флот отговарят за ескортирането на британските конвои, преминали през водите на Атлантическия океан.
Подкрепа, която не беше безвъзмездна за британците
В тази връзка Чърчил каза, че това е „най-безкористният акт в историята на всяка държава“. Въпреки че е вярно, че това не се оказа толкова незаинтересовано действие и че имаше огромни разходи за Великобритания. В този смисъл известният историк Антъни Бийвър в книгата си "Втората световна война" обяснява, че е извършен одит на британските активи и че средствата няма да бъдат изпращани, докато не бъдат изчерпани всички златни и валутни резерви. Поради всички тези причини военноморските сили на САЩ изпратиха кораб до Кейптаун, за да изземат последната пратка британско злато, депозирана в Южна Африка.
Освен това, това надхвърли златото и засегна британските компании. Така британски компании, разположени в САЩ като Courtland, Lever и Shell, в крайна сметка се продават на откровено смешни цени. Въпреки това военната и икономическа ситуация в Обединеното кралство беше толкова ужасна, че британците не бяха в състояние да отправят възражения.
Това предизвика размирици сред британското население, тъй като Обединеното кралство трябваше да се изправи срещу важни плащания за поръчки на оръжия на Съединените щати, които дори трябваше да присъстват след края на войната. Напротив, британските искания за оръжия помогнаха да се измъкне американската икономика.
Кой се възползва?
С въвеждането на Закона за наем и наем САЩ се превърнаха в така наречения „арсенал на демокрацията“. Неговата мощна индустрия доставяше оръжията и доставките, необходими за победата на Германия, а Великобритания беше основният бенефициент на този закон.
Въпреки това не само Обединеното кралство успя да получи военни материали, материали и консумативи благодарение на Закона за заема и наема. Свободна Франция, Китай и Съветският съюз също могат да се възползват от този закон. От около 50 милиарда долара 31,4 милиарда са отишли за Великобритания, 11,3 милиарда за Русия, 3,2 милиарда за Свободна Франция и Китай усвоява 1,6 милиарда.
Но какви материали са получили получателите на Lend-Lease? Е, готовите боеприпаси, суровини и машини бяха основните елементи, които съставляваха този Закон за наема и наема.
План на Маршал