Самостоятелното земеделие е селскостопански начин, характеризиращ се с производството само на онези продукти, които ще бъдат консумирани. Обикновено се разработва от семейства или малки общности.
С цел снабдяване с храна на определено населено ядро, натуралното земеделие се счита за основен начин на живот на семействата или популациите.
Освен създаването на богатство или търсенето на рентабилност чрез отглеждане, тези малки регионални фермери не планират да постигнат високи земеделски добиви или печалби от продажбата на своите продукти.
Този тип аграрна практика е тясно свързана с по-традиционната модалност.
Тоест, това повдига използването на посевите като инструмент за самодостатъчност и без причини за обмен или икономическа изгода.
Този тип производство обикновено се извършва в малък мащаб и с по-малки количества. Друг начин за определянето му е като производствен модел, който не се превръща в остатъци от запаси, тъй като е предназначен единствено за самодостатъчност.
Основни характеристики на натуралното земеделие
В сравнение с други съществуващи условия, натуралното земеделие се отличава с някои ключови характеристики като следните:
- Понякога се развива от семейства. Тоест селскостопанска дейност се извършва от членове на семейството или малки общности от хора.
- Идентифицира се със системи за самоуправление. Самата продуцентска общност управлява техните календари, без външно влияние или търсене.
- Това не води до създаване на остатъчни запаси или производствени излишъци, тъй като се отглеждат само тези храни, необходими за консумация.
- Това включва по-малко естествено влошаване. Цикълът на засаждане и обработка се управлява от нуждите на земята, а не от интензивните производствени интереси.
- Заложете на използването на природни елементи като тор или други растежни фактори за култури. В ущърб на химични или изкуствени хранителни вещества.
- Основните елементи на отглеждане при тази модалност са зърнени култури, ориз или отглеждане на зеленчуци.
Еволюция на натуралното земеделие
С течение на времето този вид земеделско производство се превърна в обичайна алтернатива в рамките на екологичните практики.
Регионалните общности по света избират самодостатъчни насаждения като начин на живот.
В същото време това е стратегия с екологосъобразни цели, тъй като не принуждава природата с машини или химически обработки.
В известен смисъл тази аграрна система има тенденция да се отъждествява концептуално със семейното земеделие. В последния случай обаче понякога има икономически и печалбен манталитет чрез култивиране и продажба.