Тройният съюз е съюз между различни страни и е създаден в конфликта на Първата световна война. Той интегрира три сили като Германия, Астро-Унгарската империя и Италия.
Съединението на Тройния съюз предполага стратегическия, военен и политически съюз на Германската империя, Австро-Унгарската империя и Кралство Италия.
След постепенни подходи в годините преди Първата световна война, този военен съюз е официализиран през 1913 г., като мярка за защита срещу нападения от французи или руснаци и появата на трети страни поради причини за териториална анексия.
Еволюцията на голямата война доведе до блокови движения, причинявайки нови съюзи към Тройния съюз, във видния случай на Османската империя и промяна на фронта в случая на Италия.
Съответна роля в еволюцията на конфликта беше малката анексия на страни, която този съюз е сравнил с другия блок, Тройната Антанта.
По този начин появата на сили, като САЩ или Китай, на страната на съюзниците от Антантата подкопава възможностите на Тройния съюз и повлиява на неговото поражение.
Мотивация на Тройния съюз
Филиалите на Тройния съюз имаха специалното преобладаване на две европейски сили по това време, като Австро-Унгария и Германия.
Преобладаването на тези нации, обхванати от съответните империи, както и желанието им да се разширят и постигнат по-голяма хегемония, бяха ядрото на техните аргументи в рамките на конфликта.
В този смисъл е възможно да се подчертаят някои ключови моменти относно мотивацията им:
- Карта на колониалния свят: Докато Великобритания или Франция се радваха на колониални връзки на глобално ниво, членовете на Тройния алианс жадуваха за по-голямо международно господство на икономическо и дипломатическо ниво.
- Конфликти на Балканите: Появата на Сърбия като нова независима държава доведе до раждането на постоянна териториална конфронтация в края на 19 и началото на 20 век.
- Географско местоположениеКакто германците, така и астро-унгарците установяват, че други сили като Франция и Русия географски ограничават действията си и следователно икономическите и политическите си интереси. Изправени пред това и възползвайки се от по-голям военен капацитет, бяха присъединени нови територии и търговски пътища.
- Интерес на съюзниците: Първоначално Италия подкрепи германските и австрийските аргументи с оглед да се възползва от тази принадлежност и да се разрасне като сила. В хода на войната обаче той избра да смени страната си.
- Загуба на лидер: Убийството на ерцхерцог Франсиско Фернандо, лидер на Австро-Унгарската империя, се счита за спусъка за Първата световна война. Този факт официално мотивира обявяването на войната.
- Предишни съперничества: Този конфликт предполагаше разрешаването на различни предишни кризи между участниците. В този смисъл Германия се стреми да подкопае Франция и да спечели територията, загубена преди това в предишни войни. Такъв беше случаят например, когато те завладяха Сърбия, Белгия или Люксембург.
Влошаването на еволюцията на войната и множество вътрешни конфликти предизвикаха значително износване. През 1918 г. е сложен край с австрийската петиция за примирие.
В резултат на това на тях и на германците бяха предоставени твърди международни забележки чрез Версайския договор, с важни отрицателни резултати в политически и икономически план за тези нации.
