Базел I е първото от споразуменията, издадени от Базелския комитет I и е публикувано през 1988 г..
Тя се основава на различни препоръки или предложения с цел да се определи лимит за издаване на кредити, които дадено предприятие предоставя въз основа на капитала, който има.
Базел I Препоръки
Беше установено, че минималният капитал трябва да бъде най-малко 8% от активите, претеглени по риск (добавен кредит, пазарен и валутен курс).
Най-важната препоръка на банката беше да се ограничи ливъриджът или мултипликативният ефект на инвестициите от финансовите институции до 12,5 пъти стойността на собствения капитал в техните баланси.
Този лимит беше важен по това време, тъй като финансовите институции в исторически план бяха силно привлечени, привличайки средства от хора и отпускащи заеми, без да се вземат предвид рисковите параметри в случай на несъстоятелност на лице или компания.
Дефиницията за регулаторен капитал беше създадена, разделена на две категории, наречени първи ред и втори ред, в зависимост от това дали отговарят на определени изисквания по отношение на способността да поемат загуби, както и тяхната трайност и защита срещу фалит.
Основният елемент, който трябва да се вземе предвид, е кредитният риск, той се изчислява чрез събиране на рисковите експозиции в 5 различни подразделения и им се присвоява процент на риск за всеки от тях, например 0%, 10%, 20% и т.н. Сумата на всеки от претеглените активи, довела до рискови активи.
Това споразумение беше много важен крайъгълен камък за стабилността на банковите системи, като влезе в сила в повече от 120 държави, но все пак съдържаше някои недостатъци по отношение на формулировката си, поради което през 2004 г. беше предложено Базел II.
