Данък - какво е това, определение и понятие

Съдържание:

Anonim

Данъчното облагане в икономически план е актът на налагане на данък. Това от своя страна е процентът или цифрата, която показва данъка, който трябва да бъде платен на държавата.

С други думи, облагането означава да се установи данък. Това, с цел набиране на ресурси за хазната.

Правителството може да реши да обложи част от икономическата дейност, като внос. След това се начислява процент от стойността на стоките, закупени в чужбина.

Трябва обаче да се изясни, че ситуация, в която няма стопанска дейност, също може да бъде обложена с данък. Такъв е случаят с наследствата, които в някои страни се облагат с данък върху наследството.

Цели на данъчното облагане

Сред целите на данъчното облагане можем да изтъкнем:

  • Получаване на доход за държавата. По този начин се финансират публичните разходи.
  • Обезсърчавайте определени действия. Например по-високият данък върху тютюна и алкохола би довел до покачване на цената им. Следователно от потребителите ще се очаква да намалят потреблението си на тези продукти.
  • Компенсирайте отрицателните външни ефекти. Например от минните и петролните компании обикновено се изисква да плащат роялти. Тези ресурси на теория трябва да се използват в полза на населението, засегнато от експлоатацията.
  • Потърсете по-справедливо преразпределение на доходите. Такъв е случаят с данъка върху наследството, тъй като наследникът не получава наследството в резултат на личните си усилия. След това част от тези ресурси се задържат за финансиране на държавния бюджет.

Начини за облагане

Двата вида запор са:

  • С фиксирана такса: Установява се фиксирана сума, която трябва да се плати, независимо от стойността на актива или сделката. Например можете да зададете данък от $ 30 за качване на полет на летището. Не е от значение колко е платено за билета.
  • Като процент: Ще бъде събрана част от стойността на операцията или обременения актив. Този вид данък от своя страна може да бъде два вида:
    • Фиксирана: Това означава, че данъчната ставка винаги е една и съща, независимо от данъчната основа. Такъв е случаят, например данъкът върху добавената стойност (ДДС).
    • Променлива: Процентът варира в зависимост от данъчната сума. Например може да се окаже, че в страната компаниите от определен размер на печалбата подлежат на по-висок корпоративен данък.