Нетарифните бариери са наредби, наложени от правителствата, за да затруднят или да предотвратят вноса на определени стоки без повишаване на данъците. Това с цел да се облагодетелстват местните производители.
С други думи, това са политики, предназначени да ограничат навлизането на определени стоки или услуги от чужбина, които се конкурират с националните доставки.
Те са форма на протекционизъм, който не използва тарифи. По-точно те се различават от тарифните бариери по това, че се основават на данъци, докато нетарифните бариери използват регулации и стратегии, различни от данъците, за да затруднят вноса.
Видове нетарифни бариери
Има няколко вида нетарифни бариери. Някои могат да бъдат драстични, като пълна забрана или установяване на квоти за внос. Последният се състои от определяне на ограничения за навлизане на даден продукт в зависимост от страната на произход. Например могат да се издадат лицензии за влизане на кафе от чужбина за максимум 200 тона, разпределени както следва: 150 тона за Колумбия, 30 тона за Перу и 20 тона за Еквадор.
Бариерите обаче могат да бъдат по-фини, като например приемането на много взискателен контрол на качеството. Същото се случва, ако се приемат много строги изисквания за опаковане.
Регулаторна рамка относно нетарифните бариери
Международната регулаторна рамка за нетарифните бариери е подробно описана в споразуменията на Световната търговска организация (СТО). Според този глобален орган правителствата могат да предприемат нетарифни мерки само по изключение.
Това е описано например в Споразумението за технически бариери в търговията или Споразумението за санитарни и фитосанитарни мерки. Тези договори позволяват на властите на страните да преследват законни цели като защита на местното земеделско производство от вредители.
Понякога обаче нетарифните мерки имат единствената цел да дадат предимство на местната индустрия. В този случай те се наричат нетарифни бариери.
Въздействие на нетарифните бариери
Въздействието на нетарифните бариери е особено актуално днес. През последните години митата за внос паднаха до исторически нива по целия свят. Това благодарение на увеличаването на двустранните и многостранните търговски споразумения.
Правителствата обаче все още могат да приемат нетарифни мерки, със или без достатъчно основания, засягащи търговията.
Важен момент, който трябва да се вземе предвид, е, че въздействието на нетарифните мерки не е лесно измеримо. От друга страна е лесно да се изчисли с колко се увеличава цената на чуждестранен продукт, когато се повиши данъкът върху вноса. Ако тарифата за даден артикул се увеличи например с 4%, цената му също ще се увеличи със същия процент.
В заключение, нетарифните мерки са полезни, за да се гарантира качеството на продукта и да се даде доверие на потребителите. Те обаче могат да служат и като оръжие за правителствата, които се стремят само да облагодетелстват група местни предприемачи за сметка на ограничаването на свободната конкуренция.
