Андският пакт е споразумение, подписано между няколко латиноамерикански държави, което има за цел интеграцията и икономическото и социално сътрудничество на някои латиноамерикански държави. Подобно на други пактове и договори, Андският пакт насърчава икономическото сътрудничество между страните чрез свободна търговия, както и други механизми.
Андският пакт е споразумение, възникнало през 1969 г. в Латинска Америка. Този пакт обединява подписването на страни като Боливия, Чили, Еквадор, Перу и Венецуела. Целта, преследвана от Андския пакт, е по-голямата интеграция на регионите, съставляващи Латинска Америка, както и по-голямото икономическо и социално сътрудничество, което му дава по-голям капацитет да се справя съвместно с икономическите и социалните предизвикателства. Този пакт, както и при други пактове като Бенелюкс, насърчава свободния обмен на стоки и услуги между страните, интегрирайки дълбок икономически блок, установяващ този митнически съюз.
Въпреки че е постигнат голям напредък в преговорите, Андският пакт продължава да работи за по-голямо икономическо обединение и интеграция. Сред мерките целта е да се намери координирана политика, както и тотален икономически съюз, чрез постигане дори на обединяване на паричната система на различните страни.
Въпреки че в началото тя беше съставена от Боливия, Чили, Колумбия, Еквадор и Перу, когато Венецуела се присъедини към Андския пакт, Чили обяви оттеглянето си от него.
Кои държави са част от Андския пакт?
Както споменахме по-рано, Андският пакт е споразумение, което, въпреки че е родено през 1969 г., продължава във фазата на развитие. Целта на това е да се предостави инструмент за по-голяма интеграция и сътрудничество на асоциираните държави по икономически и социални въпроси. Все още обаче има много държави, които все още не са се присъединили към това споразумение за създаване на икономическия съюз, желан от организаторите на този пакт.
Поради тази причина страните, съставляващи Андския пакт, са:
Страни-членки:
- Еквадор.
- Боливия.
- Колумбия.
- Перу.
В началото на прилагането на споразумението Чили също беше партньор-основател. Чили обаче обяви оттеглянето си по време на режима на Августо Пиночет и напусна групата държави, които съставят споменатото споразумение. По-късно, през 2006 г., страната отново се присъедини към тази група, присъединявайки се към пакта като асоциирана държава.
Страни партньори:
- Аржентина.
- Чили.
- Парагвай.
- Уругвай.
- Бразилия.
Страни наблюдатели:
- Панама.
- Испания
- Мексико.
В началото на изпълнението на споразумението Чили също беше партньор-основател. След потапянето на Венецуела в договора обаче Чили обяви оттеглянето си и напусна групата държави, съставляващи споменатото споразумение.
Какви са функциите на Андския пакт?
Сред целите на Андския пакт са всички онези цели, които всяко споразумение за икономическо сътрудничество включва. С други думи, Андският пакт, подобно на други блокове за сътрудничество, се опитва да обедини и интегрира страните от същия регион в блок, който преследва определени цели, с координирани политики и насърчава приобщаващото развитие.
Поради тази причина сред функциите и целите на Андския пакт бихме могли да изтъкнем следното:
- Насърчаване на икономическата интеграция на страните членки.
- Обединете икономическата и паричната политика във всички страни.
- Насърчаване на свободното движение на стоки и услуги чрез митническия съюз.
- Насърчаване на свободното движение на хора между страните членки.
- Установете политика на координирани действия между всички държави.
- Насърчавайте интеграцията за по-голямо приобщаващо развитие.
- Създайте споразумение за колективно решаване на целите.
- Установяване на общи линии на действие за укрепване на системите за реагиране чрез сътрудничество.
История на Андския пакт
Историята на Андския пакт е доста кратка. Произхожда от 1969 г. със Споразумението от Картахена. В това споразумение и предвид намеренията за консолидиране на една андска общност от древни времена се ражда Андският пакт. Споразумение, което се роди с намерението да интегрира онези държави, които представляват древните територии на Империята на инките, насърчавайки тяхната интеграция и сътрудничество помежду си.
В същото време то се ражда със съюза по споразумението на Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия и Чили. По-късно, през 1973 г., Венецуела се присъединява към пакта, като по този начин става част от страните членки. Списък на страните, който не отнема много време, за да се промени, тъй като през 1976 г. Аугусто Пиночет обяви оттеглянето на Чили поради конфликт на интереси между неговия военен режим и сътрудничеството, което изискваше интеграция в пакта.
По този начин няма значителни промени до 1979 г., когато след подписването на договор е създаден това, което е известно като Андийски съд, Парламентът на Андите, както и Андският съвет на външните министри. След създаването, едва през 1983 г., когато тези образувания влизат в действие. Институции, които с тяхното създаване и прилагане започват да придават институционален формат на споразумение, което дотогава е било просто формализъм.
По време на датите между 1990 и 2000 г. имаше редица включвания на държави като наблюдатели и съдружници, които се присъединиха към блока. Въпреки това, сред страните-членки се установяват редица аванси, като тези на митническия съюз по отношение на свободното движение на стоки и услуги, както и на хората, които напредват в икономическата интеграция, която самият пакт преследва.
По-късно, през 2005 г., беше създаден съюз между Андската общност и страните членки на Меркосур. Поради постигнатото споразумение страните от Андите стават членове на Меркосур, както и тези на Меркосур, стават членове на Андския пакт. Всички с изключение на Венецуела, която напуска общността по заповед на Уго Чавес. Тогава беше през 2006 г., когато Чили беше повторно приета за асоцииран член в Андската общност.
Списък на държавите, който не се променя отново до 2011 г., когато Испания, одобрена от Андската общност, се присъединява като наблюдател на Андския пакт.
Обществени организации
Предвид интеграцията на страните и необходимостта от по-голяма координация в техните политики, се установява създаването на държавни органи, които, от една страна, позволяват икономическата и социална интеграция на страните членки. Освен това, от друга страна, той позволява надзор и демократично вземане на решения на страните, съставляващи споменатото споразумение.
Ето защо основните му организации са:
Междуправителствени организации:
- Андски президентски съвет.
- Андски съвет на министрите на външните работи.
- Комисия на Андската общност.
Обществени организации:
- Генерален секретариат на Андската общност.
- Съд на Андите.
- Андски парламент.
Парламентът на Андите от своя страна се състои от следните органи:
- Андска корпорация за развитие.
- Андски университет Симон Боливар.
- Латиноамерикански резервен фонд.
- Андска здравна организация.
Органи за участие на гражданското общество:
- Консултативен съвет по труда в Андите.
- Консултативен съвет на коренното население.
- Андски консултативен съвет на общинските власти.
- Андски съвет за бизнес консултации.