Издаването на пари е създаване на валута, така че агентите, които участват в икономиката (т.е. държавата, компаниите и семействата), да могат да ги използват при своите транзакции.
Основната цел на емитирането на валута е да се инжектира ликвидност в една икономика, така че тя да може да се използва в стопански операции.
При емитирането на пари става въпрос за гарантиране на трите им употреби: разчетна единица (определяща цената на всяко нещо), разменна среда (за плащания и събиране) и запас от стойност (като стойността на монетите и банкнотите е в тях ).
Емисията на парите е един от ключовете за паричната политика (като по този начин е отговорност на централните банки), тъй като тя определя нивото на цените и скоростта на валутното обръщение, със силни последици за икономическия растеж. На свой ред емитираната валута може да бъде фиат (т.е. не обезпечена с благородни метали или валути в издаващата организация) или нефиат (както е съгласно златния стандарт).
Цялостта на парите, емитирани от централна банка, е известна като парично предлагане. Това включва както пари в брой (физически пари, съставени от банкноти и монети), така и банкови пари (цифрови анотации като тези, които виждаме в нашата банкова сметка).
Трябва да се отбележи, че паричните средства могат да бъдат създадени само от официалната институция, която отговаря за нея, централната банка. Банковите пари, от друга страна, могат да бъдат създадени от същата институция, която прави банкноти и монети, но също и от частни банки.
Начини за издаване на валута
Има два вида издаване на валута:
- Безплатни емисии: Той беше много популярен през седемнадесети, осемнадесети и деветнадесети век и се състои в това, че всяка частна банка има възможността да издава свои собствени банкноти в зависимост от размера на активите си, т.е. според резервния си капацитет. С течение на времето тази система беше изоставена поради паричната нестабилност, която тя породи, и липсата на прозрачност на някои образувания, оцеляла през 21 век само в някои изолирани случаи като Хонконг.
- Регулирани емисии: Само централната банка има правомощия за вземане на решения относно обема на парите, циркулиращи в икономиката.
Въпросът на парите може да бъде повлиян от своя страна от фактори като салдото на самата централна банка, тъй като банкнотите и монетите представляват задължение на банката срещу притежателя им. Освен това тази операция не трябва да се извършва директно от централната банка на страната, като е в състояние да възложи тези функции на външни изпълнители (като Аржентина през 90-те години).
Друг вариант е приемането на чуждестранна валута като законно платежно средство. Така направи и Зимбабве с щатския долар и южноафриканския ранд.
Този тип решения за издаване могат дори да бъдат предмет на наднационални парични власти. Такъв е случаят например с Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), председателствана от Европейската централна банка (ЕЦБ).