Сурогатното майчинство - какво е това, определение и концепция

Съдържание:

Anonim

Суброгация в областта на правото е промяна на договор за замяна на едно лице (физическо или юридическо) с друго. Това при упражняване на възлагане или при изпълнение на задължение.

Суброгацията обикновено се извършва в рамките на финансиране, промяна на заемодателя или длъжника. Смята се за наследяване или делегиране на задължения или правомощия.

Видове сурогатно майчинство

Има два вида сурогатно майчинство:

  • В позицията на кредитора: Това може да бъде продукт на покупка / продажба или дарение, или дори в резултат на наследство. По този начин правата на кредитора се прехвърлят на ново лице или институция.

Например, в случай на заеми като ипотеки, те могат да преминат от едно предприятие в друго. Това чрез покупка или консолидация на дълга. Целта на тази операция е да се подобрят условията за финансиране на кредитополучателя.

За да го разберем по-добре, консолидацията на дълга се състои в това, че банката предлага на човек да купи всичките му непогасени кредити, дори ако те съответстват на различни институции. По този начин е възможно да се унифицира споменатото финансиране, като се начислява и по-ниска лихва,

  • В позицията на длъжника: Собственикът на заем се променя от друг. Кредиторът трябва да приеме новия длъжник, след като анализира неговия кредитен риск, за да гарантира неговата платежоспособност. Такова одобрение обаче не е необходимо, ако суброгацията е резултат от наследство, тоест ако настъпи след смъртта на кредитополучателя.

Този тип суброгация има предимството, че не изисква допълнително плащане на данък, тъй като не се извършва нова транзакция. Трябва обаче да се платят допълнителни административни разходи, например за съответната регистрация в нотариалната кантора.

Една ситуация, при която се наблюдава този вид суброгация, е когато домът е придобит с ипотека в очакване на плащане.

Пример за сурогатно майчинство

Нека си представим, че Пабло дължи на банката си 120 000 за ипотека. Преди няколко години Пабло купи къща и получи заем за собствен капитал. Въпреки това, поради финансовото си състояние, той не може да продължи да плаща тази ипотека и планира да продаде къщата.

Една от опциите, които ви предлагат, вместо да продадете къщата, да получавате пари и да плащате дълга си в банката, е да суброгирате ипотеката си на някой друг (сурогат). Така Хосе научава, че Пабло иска да се отърве от дома си и те сядат да преговарят.

Преди да седне да преговаря с Хосе, Пабло пита съветник относно пазарната цена на къщата. Съветникът казва на Пабло, че къщата има пазарна цена от 150 000 долара. Знаейки това, Пабло сяда да преговаря с Хосе и предлага следното: 15 000 долара и суброгацията на ипотеката. Чрез суброгацията Хосе ще стане новият собственик на ипотеката и следователно този, който ще трябва да плаща съответната вноска всеки месец. Пабло ще свали тази финансова тежест и ще спечели 15 000 долара.

В този пример суброгацията се е състояла по времето, когато Хосе, Пабло и банката подписват, че собствеността върху ипотечния заем (и заедно с това собствеността върху къщата) преминава от Пабло към Хосе.