Китай и САЩ, към търговската война?
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, продължавайки своята търговска политика на протекционизъм, избра да установи мита върху китайските продукти. От Китай те са готови да отвърнат на удара с мита върху продукти от САЩ.
Една от големите икономически цели, която най-много привлича вниманието на президента Тръмп, е търговският дефицит. С други думи, Тръмп се стреми да коригира отрицателната разлика между износа и вноса. Очевидно за постигането на тази цел има два начина на действие: едната възможност е да се стимулира износът на национални продукти, докато втората алтернатива е да се намали вносът на чуждестранни продукти.
Арсенал от тарифи
Е, Тръмп, опитвайки се да блокира навлизането на китайски продукти, избра тарифи, тоест да установи данъци, които оскъпяват чуждестранните стоки. От друга страна, Тръмп вярва, че като установи тарифи, той ще може да стимулира и защити американската стоманена и алуминиева индустрия. Американското правителство иска да ограничи китайската мощ в стоманодобивния сектор, тъй като Китай като най-големият производител на стомана в света има значителен излишък, който може да изнася на толкова ниски цени, че американските компании не могат да се конкурират.
Големият удар на митата в САЩ ще бъде Китай. И то е, че Тръмп съобщи, че новите мита, които азиатският гигант ще трябва да понесе, ще възлизат на около 60 000 милиона долара.
С тарифните бариери китайските продукти ще поскъпнат и вече няма да бъдат толкова конкурентни на американския пазар, поради което в Китай те са разстроени от протекционистката търговска политика на правителството на САЩ.
Така че тези нови тарифи изглеждат класическият стартов пистолет за търговска война. Този тип войни започват с решението на дадена държава да установи мита или друг вид бариери пред свободната търговия. В този случай американската администрация изглежда запали предпазителя на конфликта. В отговор на това страната, засегната от търговските бариери, ще отвърне на удара с мерки като нови тарифи, квоти и административни пречки. В този смисъл китайците имат на разположение цял арсенал, с нищо повече и нищо по-малко от налагането на мита върху 128 американски продукта. За момента реакцията на Китай е предупреждение, но ако ситуацията се влоши, последиците могат да бъдат тежки за международната търговия и за населението.
Сред продуктите, които ще бъдат обект на китайските мита, ще бъдат вино, плодове, ядки, свинско месо и материали като алуминий. В заключение тези мерки биха възлизали на общо 3 млрд. Долара тарифи.
Последици от търговска война между две колоси
Какво би могло да се случи, ако най-накрая избухне търговска война между две икономически суперсили като САЩ и Китай? Ако всичко това не е стратегия на Тръмп за придобиване на пазарна сила, международната търговия е много вероятно да претърпи силен спад. Това би се случило, ако двете страни влязат в протекционистка спирала, блокираща навлизането на чужди продукти, което в крайна сметка ще доведе до свиване на икономическата активност. Ще бъдем изправени пред непрекъсната размяна на удари. Всъщност вече виждаме, че в лицето на американските мита за Китай китайците планират да отговорят с повече мита.
Сред големите губещи би бил американският потребител. В много случаи чуждестранните стоки са по-евтини от местните продукти, така че гражданинът на САЩ се насочва към вносни продукти. Въпреки това, с тарифите, предложени от Тръмп, американските потребители ще бъдат принудени донякъде да купуват местни продукти, които не е задължително да бъдат с по-високо качество от чуждестранните стоки.
Трябва да се отбележи, че работническите класове до голяма степен прибягват до закупуване на стоки от чужбина. Сега тарифата оскъпява цените на чуждестранните стоки и следователно гражданите от по-ниските средни класове биха могли да видят, че покупателната им способност намалява. За да вземем пример в ежедневието на американския гражданин, увеличението на цените на стоманата и алуминия би довело до повишаване на цените на автомобилите, бирените кутии или дори да засегне емблематични спортни стоки като бейзболната бухалка.
Американското правителство възнамерява да насърчава националните компании чрез протекционизъм. Защитниците на тезите на Тръмп, лишени от чужда конкуренция, американците щяха да видят противодействие на преместването на бизнеса, като същевременно напредваха в създаването на работни места. Поне такъв е сценарият, който американската администрация предвижда на хартия.
Но не трябва да забравяме, че в глобализирания свят страните са в ситуация на икономическа взаимозависимост. В този смисъл прогнозите на института „Питърсън“ предвиждат загубата на 5 милиона работни места в резултат на търговските войни. Американските компании, които изнасят за Китай и Мексико, биха забелязали значително изчерпване на продажбите си, което доведе до унищожаване на много работни места.
Съществува убеждението, че защитата на американските компании чрез тарифи ще им помогне да излязат икономически, но това в крайна сметка ще се отрази негативно на производствената индустрия. Цената на суровини като стомана и алуминий, облагани съответно с 25% и 10%, ще бъде силно увеличена, увеличавайки производствените разходи на компаниите, сред които можем да посочим Boeing и Ford.
Увеличението на цената на суровините като стомана и алуминий би довело до по-високи цени. Следователно европейските компании се възползваха от по-високите разходи, които американските компании трябваше да понесат. Конкретен случай, който би илюстрирал тази ситуация, е, че купувачите на самолети от американския Boeing ще продължат да придобиват самолетите от европейския Airbus. С други думи, европейските компании биха били в по-конкурентна позиция от компаниите в Северна Америка.
Не всичко щеше да бъде предимство за европейските компании, тъй като европейската автомобилна индустрия има фабрики в страни като Мексико, което също поддържа търговско напрежение със САЩ. Предвид трудностите при износ за САЩ, компании като Volkswagen, BMW или Renault биха затруднили пласирането на автомобилите, които изнасят, на американския пазар.
Що се отнася до доставките на суровини, Китай също може да атакува чрез потребителска електроника, което се отразява негативно на предлагането на големи компании като Apple, Intel или Qualcomm. Не бива да забравяме и отрицателното въздействие, което нарастващите разходи за суровини биха имали върху сектори като автомобилната индустрия, капиталовите стоки и луксозните стоки.
Ескалацията на протекционисти води със себе си намаляване на международната търговия, което несъмнено би причинило хаос на компаниите в логистичния сектор, които играят основна роля в търговията между различни нации. Също така не бива да забравяме, че услугите, свързани с международната търговия, ще бъдат обременени.
По отношение на големите бенефициенти, бихме намерили онези компании, чиито производствени центрове са разположени на територията на САЩ и които зависят от този пазар. Тази група компании включва фармацевтични компании, хранително-вкусовата промишленост и търговията на дребно.
