Предизвикателствата пред новите аржентински власти са много и от голямо значение. Резултатът от последните избори изразява намерението на гражданите да коригират хода на икономиката. Как аржентинската икономика премина от нарастващите темпове на растеж до тежка икономическа стагнация през последните 10 години? Ще направим анализ на проблемите, натрупани през последните години в Аржентина.
На 22 януари Международният валутен фонд обяви прогнозата си, че аржентинската икономика ще се свие с 1% през 2016 г. Тези данни противоречат на прогнозата за растеж от 0,7% от Световната банка в началото на годината и потвърждават тенденцията на забавяне, която показва данните от поне 2011 г. Въпреки това, бъдещо преразглеждане на прогнозите не може да бъде изключено предвид резултата от изборите през ноември, които сложиха край на 12-годишното управление на партията "Юстициалист", хегемонистична сила в аржентинската политика през последните десетилетия.
Новото правителство обяви готовността си да предприеме радикална икономическа трансформация, преодолявайки производствен модел ("растеж с включване", както е дефиниран от предишния изпълнителен директор), който преди няколко години може да се похвали с двуцифрен ръст на БВП на глава от населението, значително увеличение на потреблението и инвестициите и продължаваща тенденция на създаване на работни места. Именно в същия този модел обаче се стигна и до стагнация на икономиката и отприщи инфлация. Не са малко тези, които се опитват да разберат какво може да се обърка и защо в кампанията през 2015 г. дори проправителствените кандидати говорят за необходимостта от коригиране на хода на икономиката.
Основните линии на аржентинската икономическа политика ще започнат да се отбелязват през 2003 г., като една страна все още е разбита от дълбоката криза, избухнала две години по-рано. Действията на правителството отразяваха ясен ангажимент за пряка държавна намеса в икономиката, стимулиране на потреблението и инвестициите, реорганизация на хаотичната наследствена парична система и насърчаване на износа от селскостопанския и животновъдния сектор. Тези мерки, добавени към изключително благоприятна международна ситуация, позволиха да се върне към растеж, да се изчистят публичните финанси, да се намали външната задлъжнялост и да се създадат работни места. Икономическият план, въпреки надеждността, която винаги се поставя под съмнение от официалните данни, беше постигнал повечето от целите си до такава степен, че въздействието на глобалната криза от 2007 г. беше сравнително по-малко в Аржентина, отколкото в други страни по света и дори през 2011 г. резервите на Централната банка достигнаха рекордни рекорди. Малцина обаче очакваха, че този период на растеж, започнал през 2003 г., е в своята точка на прелом.
Най-голямата слабост на системата не би била икономическа, а парична: с инфлация винаги по-висок от растежа на икономиката (и винаги по-нисък от реалната инфлация), нарастваща финансова нестабилност и нарастваща нужда от резерви в други валути, правителството прибегна през 2011 г. обмен на акции. Тази мярка предполага забрана (с изключение на държавното разрешение) за частни агенти да извършват операции за покупко-продажба в чуждестранна валута, като също така поставя пречки пред паричните преводи в чужбина. Въпреки че целта му беше да поддържа стабилността на националната валута (песото) и да предотвратява бягството на капитал, приложението му не беше безпроблемно. На първо място, защото поставя пречки пред целия внос, който не винаги може да бъде заменен от национални продукти, особено засягащи големите компании и качеството на живот на средната класа. Второ, дори акциите не успяха да спрат обезценяване на песо (повече от 100% между 2011 и 2015 г.) или загубата на резерви (от 52 179 млн. долара до 31 337 млн. за същия период), както и появата на множество обменни курсове песо-долар според икономическия сектор и огромен черен пазар за валути. Последно, пречките пред движението на капитали направиха страната много непривлекателна за чуждестранните инвестиции тъй като компаниите, решили да се установят в Аржентина, не могат да репатрират печалбите си.
За да компенсира липсата на международни агенти в аржентинската икономика, правителството реши да задълбочи икономическата си политика за периода 2003-2011. Това веднага се превърна в увеличаване на ролята на държавата с експанзивни фискални политики (главно чрез програми за трансфер на доходи, инвестиции и субсидии за основни услуги) с цел повишаване на вътрешното потребление и съвкупното търсене. Въпреки това, финансирането на тези политики (като се има предвид, че запасите и правната несигурност значително намаляват достъпа до международните финансови пазари) трябваше да падне върху рязко увеличение на удържаните при износа и върху монетизирането на дефицита, т.е. разчитане на издаване на валута за покриване на разликата между приходите и разходите. Комбинираното действие на тези фактори нанесе сериозна вреда на аржентинските компании и предизвика инфлация (което би било близо 24% през 2014 г. според официалните данни и 38,53%, според независими оценки), което от своя страна възпрепятства растежа (достигайки почти нулеви нива през последните две години). Контролът на цените и споразуменията за заплати, насърчавани от правителството, в отговор на проблема, не дадоха очакваните резултати и не успяха да овладеят влошаването на качеството на живот на населението. По този начин икономиката се оказа в състояние на стагнация, придружена от неконтролирана инфлация, което в икономиката е известно като стагфлация.
В този контекст е логично да се запитаме как този порочен кръг на дефицит, инфлация и забавяне на икономиката е могъл да продължи с години.. И отговорът е не друг, а той бум на соята, тъй като техният износ се превърна в един от най-големите източници на валута. Ето как Аржентина за няколко години се превърна в страна, силно специализирана (и в същото време зависима) в отглеждането на соя, продукт с много малка добавена стойност и обект на силно нестабилни цени, но чието международно търсене беше по всяко време върхове. С други думи, вътрешните макроикономически дисбаланси могат да бъдат облекчени, в по-голяма или по-малка степен, от предимствата на сектор, чийто външен растеж изглежда няма граници.
Но ако износът на соя беше важен балсам за поддържане на икономиката, това не беше достатъчно, за да разреши всичките му проблеми., дори на чужди пазари. През 2011 г. започна правен конфликт между някои чуждестранни кредитори на аржентинското правителство ( задържания или Фондове за лешояди), което допълнително усложни финансирането и постави страната в техническо неизпълнение, достигайки фактически до положение на селективно неизпълнение.
От тази година нататък аржентинската икономика навлиза изцяло в рецесионната тенденция, която продължава и до днес. Преките чуждестранни инвестиции и външнотърговското салдо (двата основни източника на чуждестранна валута) все още нарастват през 2012 г., но оттогава се сриват с тревожни темпове, със същия темп, при който резервите на Централната банка намаляват. Производството на соя, насърчавано директно от държавата, не може да компенсира спада на доходите или да спре девалвацията на песото. Междувременно валутният пазар става все по-стегнат и паричната система навлиза в объркването на отслабена финансова система и паралелни валутни курсове, както на черния, така и на официалните пазари.
Всичко това в среда на икономическа стагнация и инфлация, която драстично намали покупателната способност на гражданите. Именно тази комбинация от фактори доведе до президентските избори през ноември 2015 г. до промяна на политическия знак след 12 години управление от Съдебната партия. Основното предизвикателство за новото правителство е да промени посоката на икономиката и да определи курс към растеж.
Вижте предизвикателствата пред аржентинската икономика през следващите няколко години.