Банковият договор е документ, който уточнява подробностите за операция или връзка, установена между финансова институция и един от нейните клиенти. Това може да бъде физическо или юридическо лице.
В посочените договори са регистрирани правата и задълженията на страните. В този смисъл са определени срокове за плащания, лихвени проценти, приложими комисионни, наред с други условия на транзакцията.
Основни характеристики на банковия договор
Основните характеристики на банковия договор са следните:
- Това е документ, който има силата на закон между договарящите се страни.
- Те са споразумения, които управляват всички операции на банката в рамките на нейните дейности за финансово посредничество. Тоест те се използват при отпускане на кредити или получаване на депозити. Това обаче не е банков договор, например този, който финансовата институция подписва с компанията, която предоставя услуги за почистване.
- Те не са изключителни документи на банките, но се издават и от институции на системата за микрофинансиране като спестовни банки и кредитни съюзи.
- Те са договори за сцепление, тоест те се отличават чрез спазване на предварително установени от банката формати. По този начин потребителят има малък предел на договаряне и обикновено трябва да приеме условията, наложени от неговия партньор.
- С оглед на изгодната позиция на финансовата институция, властите разработват стандарти за защита на потребителите и прозрачност. По този начин банковите договори са длъжни да отговарят на определени стандарти.
- Те са обременителни и търговски споразумения, тъй като произтичат от търговски отношения, свързани в случая с предоставянето на финансова услуга.
- Те са двустранни документи между финансовата институция и нейния клиент.
- Договорът може да установи временна връзка, както в случая на заем. Съществуват обаче споразумения с неопределен срок, като например откриване на спестовна сметка.
Видове банкови договори
Видовете банкови договори могат да бъдат следните:
- От активни операции: Те са документи, които регулират сделки, при които банката е кредитор. Имаме предвид например потребителски заем, ипотека, корпоративен заем, наред с други.
- От пасивни операции: Те са договори, чрез които институцията събира ресурси. Те трябва да бъдат подписани, например, от тези, които отварят спестовна сметка или срочен депозит. В този случай банката поема ролята на кредитополучател с клиента.
- От неутрални транзакции: Когато банката не получава или не предоставя финансиране на своя партньор. Това се случва например при попечителството на ценни книжа. Чрез тази услуга банката уведомява инвеститора за решенията на своя брокер. По този начин потребителят ще знае къде са пуснати парите му на фондовия пазар. По същия начин се гарантира събирането на дивиденти, добавяйки този приход към банковата сметка на изпълнителя.
