Европейският съюз, какъвто го познаваме, днес е плод на дълъг процес на наднационална интеграция. Това е дълго пътуване, което започна като икономическа асоциация, която в крайна сметка породи политически съюз. Всичко започна след Втората световна война. Британският министър-председател Уинстън Чърчил защити идеята за обединена Европа, за да сложи край на съперничеството, което преди това я обременяваше политически и икономически.
През 50-те години бяха предприети първите стъпки в европейската интеграция. Френският външен министър Робърт Шуман изложи план, разработен от него и Жан Моне за интегриране на френско-германското производство на въглища и стомана. Така нареченият план на Шуман стана реалност със създаването на CECA (Европейска общност за въглища и стомана). Тази организация е съставена от Франция, Федерална република Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. По този начин бяха положени основите на дълъг интеграционен процес за Европа.
Също през 50-те години на миналия век дойде Евратом, тоест Европейската общност за атомна енергия. Шестте държави, съставляващи ЕОВС, дадоха своето одобрение на Евратом, който търсеше развитието на научните изследвания и ядрената индустрия за мирни цели. По този начин зародишът на Европейския съюз се намира в тези два органа, ЕОВС и Евратом. Трябва да се отбележи, че 50-те години се характеризират с липсата на обща парична политика. Имаше само някои разпоредби за сътрудничество по икономически въпроси, известни като „общ пазар“.
През 1961 г. Обединеното кралство кандидатства за присъединяване към Общността. От своя страна скандинавските страни като Норвегия и Дания изразиха интерес да се присъединят към Общността. Ирландия също се присъедини към тези искания. По този начин Обединеното кралство, Ирландия и Дания проведоха плебисцити, които подкрепиха влизането им в Общността, докато норвежкото население беше неблагоприятно за процеса на интеграция. И накрая, през юни 1972 г. Европейската общност се разшири на север и Великобритания, Дания и Ирландия ратифицираха договорите за присъединяване.
Струва си да се подчертае меморандумът относно „Координацията на икономическата политика и паричната политика в Общността“ от 1969 г., който търси сближаване на икономическите цели, координация на икономическите политики и паричното сътрудничество на страните членки.
През 1979 г. стартира Европейската парична система, въвеждайки нова глава в европейската икономическа интеграция. Целта на тази система беше да постигне парична стабилност и да намали колебанията между валутите на държавите в общността. За тази цел бяха установени маржове, между които номиналните обменни курсове можеха да варират.
Пристигането на 80-те години доведе нови членове в европейския клуб. Този път разширяването дойде от юг. Накрая демократична държава, Гърция се присъедини към Европейската общност през 1981 г., а през 1986 г. Испания и Португалия се присъединиха към Европейската общност.
Също така през 80-те години имаше много важно събитие: влизането в сила на Единния европейски акт. Европейската икономическа общност беше преименувана на Европейска общност, Европейският парламент укрепи своята власт, пълното реализиране на единен европейски пазар беше установено до 1993 г. и целта за намаляване на разликите в развитието между европейските региони. За да се намалят разликите между различните територии, по-голямо количество финансови ресурси бяха разпределени за структурните фондове, предназначени за по-слабо развитите региони.
През 1988 г. се планира развитието на Европейския валутен съюз, който предвижда създаването на Европейска система на централните банки и единна валута. Първо трябваше да се засили сътрудничеството между централните банки, след това да се създаде Европейската система на централните банки, трансфер на власт в паричната политика и накрая замяната на националните валути с единна европейска валута.
Деветдесетте години донесоха събития от голямо значение за Европа. През 1992 г. с подписването на Договора от Маастрих Европейската общност е преименувана на Европейски съюз. Неговите принципи бяха: постигане на икономически и паричен съюз, добре координирана социална политика, обща външна политика и политика на сигурност, както и сътрудничество в правосъдието и вътрешните работи.
През 1995 г. Швеция, Финландия и Австрия стават част от Европейския съюз и през 1997 г. е одобрен дневният ред от 2000 г., чиито цели са: укрепване и реконструкция на структурните и кохезионните фондове за намаляване на различията, разширяване на Европейския съюз към страните от Централна и Източна Европа и финансиране на вътрешни политики и политики за разширяване. Също през 1997 г. беше подписан Договорът от Амстердам, задълбочаващ една по-социална и демократична Европа.
През 2001 г., с подписването на Договора от Ница, беше създаден нов баланс на европейските сили при подготовката на Съюза за влизането на нови държави. 2001 г. беше важна година, що се отнася до паричния съюз, тъй като европейската валута, еврото, влезе в сила. Три години по-късно, през 2004 г., Европейският съюз е съставен от двадесет и пет държави. Новите членове бяха: Естония, Латвия, Литва, Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Полша, Кипър и Малта. Пристигна 2007 г. и стана присъединяването на Румъния и България.
Договорът от Лисабон, ратифициран през 2009 г., създава Харта на основните права на Европейския съюз и отговаря за модифицирането и модернизирането на европейските институции. Икономическата криза от 2008 г. обаче силно разтърси Европейския съюз. Ситуацията наложи драстични икономически реформи в европейските страни и в банковия съюз се работи за постигане на по-безопасен и по-надежден финансов сектор. Въпреки факта, че Европейският съюз получи Нобелова награда за мир през 2012 г., наред с други причини, за управлението на икономическата криза се появи важно евроскептично движение. Последното включване се случи през 2013 г. с влизането на Хърватия в Европейския съюз.
Предстоят обаче предизвикателства като Брекзит, излизането на Великобритания от Европейския съюз. Британски граждани одобриха напускането на Европейския съюз на референдум и предстои да видим как тази ситуация ще се отрази на европейската икономика. Брекзит поставя под въпрос дълъг процес на интеграция. Остава да видим как Европейският съюз ще се справи с предизвикателството, породено от нови скептични гласове.