The Еврибор една година, за която всички знаем, че референтната ни ипотека е влязла в отрицателна територия за първи път в историята. Това е странна ситуация, противно на това, което може да се смята за нормално на финансовите пазари в резултат на макроикономически феномен, принуден от Европейската централна банка (ЕЦБ).
В резултат наекспанзивна политика на monteria извършена от ЕЦБ през последните години, известна като QE, ЕЦБ се опитва да стимулира икономическия растеж, активирайки съвкупното търсене, всичко това, за да генерира инфлация чрез прилагане на мерки за разширяване на паричната политика; като промяна на постоянни съоръжения (налагане на отрицателни лихвени проценти върху банковите резерви), намаляване на паричното съотношение и извършване на операции на открития пазар (закупуване на финансови активи на финансови пазари).
Много пъти сме чували, че Марио Драги е извадил цялата тежка артилерия, че ако паричният газ от смях или имаме в ретината си, изображението на Драги е качено в хеликоптер, раздаващ сметки в цялата еврозона. Тази поредица от метафори, използвани в повечето случаи от пресата, вече са за мнозина фамилното име на Марио Драги, особено в момента, когато той реши да закупи активи на финансовите пазари през март 2015 г.
Именно от тази дата, в която в Европа започва процес, който удушава банките, той е подобен на скрит данък. Ние го описваме по-долу, това е процес, при който частна банка продава част от активите си (като публичен дълг, корпоративни облигации или секюритизации) на централната банка, а последната я плаща с депозит в самата централна банка. Тези депозити в централната банка са активи за частната банка и представляват това, което е известно катоСистемните резерви и при нормални пазарни ситуации трябва да плащат определен положителен лихвен процент.
Този процес променя неимоверно салдото на банките (вижте депозита, който плаща отрицателен лихвен процент):
В този процес е очевидно, че има модификация на салдото на частните банки, които са преминали от типичните традиционни активи като заеми и облигации към големи количества резерви (депозити). В този момент се случва едно от изкривяванията, които подчертаваме в тази статия, тъй като ЕЦБ удушава баланса на банките, установявайкиотрицателни лихвени проценти по депозити срещу централната банка (на системни резервации).
Вече обяснихме причините, до които водят някогокупете финансов инструмент с отрицателен лихвен процент. Нека си припомним накратко действието на отрицателен лихвен процент. Ако банка има депозит срещу ЕЦБ за 1000 евро, а отрицателният лихвен процент, при който се заплаща депозитът, е -0,4% годишно, след една година при изтичане на депозита ще бъдат върнати 996 евро.
Звучи ли интересно, че те ви дават по-малко пари, отколкото сте вложили?
Не изглежда разумно или поне досега отрицателните лихвени проценти не са били разглеждани на финансовите пазари, ние сме изправени пред ситуация, причинена от централните банки (в случая ЕЦБ), които се опитват по какъвто и да е начин и за сметка на други да насърчаване на икономическия растеж.
Сега, нека си спомним, че банките трябва задължително да поддържат процент на активи в депозити в ЕЦБ, това е, което е известно катоминимално парично съотношение. В този момент ситуацията е тревожна и очевидно неблагоприятна за банките в еврозоната, тъй като ЕЦБ прави баланса си рентабилен от март 2015 г. чрез банкови резерви, позволете ми да обясня. Банките трябва да поддържат минимално съотношение на паричните средства (което ЕЦБ е възнаграждавала на 0% от март 2016 г .; преди 0,05%), това е за законни или задължителни резерви. За превишението на тези резерви, държани в ЕЦБ, което е известно като Доброволни резерви, ЕЦБ плаща отрицателен лихвен процент (-0,4%).
Резултатът от всичко това е, че ЕЦБ начислява на банките лихви, които тя едва връща като възнаграждение за своите задължителни минимални резерви. Дупката пред банките е очевидна и нараства: техните резерви в ЕЦБ се увеличават в резултат наколичествено облекчаване (QE)Чрез постоянни съоръжения ЕЦБ купува активи и плаща с депозит в баланса си, което увеличава разходите, произтичащи от отрицателните лихвени проценти по депозитите.
ЕЦБ се крие във факта, че това е начин всички тези свръхрезерви, поддържани в нейния баланс, да бъдат прехвърлени на семейства и фирми (за даване на заеми и реактивиране на потреблението), но реалността е съвсем различна, тъй като банките не го правят могат да заемат парите, които са запазили под формата на депозит в ЕЦБ, но те трябва да го направят от собствените си депозити, това е белът, който хапе опашката му.
Решението, което Европейската централна банка се стреми към целия този хаос на лихвените проценти, е частните банки да се опитат да компенсират тези неумолими загуби, които им налага, с по-високи печалби, свързани с тяхната традиционна банкова дейност, т.е. кредити., поемайки по-голям риск да спечелим малък лихвен процент по всеки заем, кредит или ипотека, или дори, най-драстичното, че банките ни начисляват отрицателен лихвен процент за нашите депозити, по нашите разчетни сметки, които виждам всеки ден по близо.
