Парижкото споразумение, подписано през 2015 г., е голям пакт в борбата срещу изменението на климата. Той ще влезе в сила през 2020 г., в края на протокола от Киото.
Оформена в 21-ва конференция за борба с изменението на климата, тя обхваща общо 195 страни. Той влезе в сила благодарение на подкрепата на повече от 55 държави, които представляват повече от 55% от емисиите на парникови газове в целия свят.
Целта му е да намали емисиите, като същевременно се стреми да се адаптира към екосистемите и да намали въздействието на замърсяването върху околната среда.
Икономически и екологичен преход
Несъмнено това споразумение представлява цялостна икономическа и индустриална революция, тъй като има за цел да постигне устойчиво развитие чрез икономика, основана на ниски въглеродни емисии. Прилагането му би било пълна революция, тъй като би означавало отказ от изкопаеми горива. Следователно икономиките, които най-много зависят от тези видове суровини, са се опитали да бойкотират тези споразумения.
Голямата цел е да се гарантира, че световната температура не се повишава с повече от 2 градуса по Целзий в сравнение с доиндустриалния етап. Поради тази причина страните, ратифицирали тези споразумения, трябва да се стремят да постигнат това повишаване на температурите да е по-малко от 1,5 градуса по Целзий по отношение на прединдустриалния етап.
Всяка държава разработи свои собствени национални програми, като постигна поредица от ангажименти по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. Трябва да се отбележи, че спазването на тези задължения ще се наблюдава на всеки пет години.
Покупка и продажба на права за емисии на въглерод
Инструмент в рамките на това споразумение, наречен продажба на емисии, обръща внимание. Всичко това се състои от международен орган, който издава поредица облигации, които дават правото да отделят определено количество замърсяващи газове. По този начин тези компании, които искат да замърсят над допустимите от закона нива, ще се свържат с най-замърсяващите компании, за да закупят правата си за емисии. Духът на този инструмент е, че компаниите с най-малко замърсявания са и икономически най-ефективните компании.
Финансиране и обезщетение
Сега как се финансира борбата срещу изменението на климата и щетите, причинени от глобалното затопляне? Отговорът се крие в създаването на годишен фонд от 100 милиарда долара годишно. Този голям фонд ще бъде осигурен от най-богатите страни, като осигури необходимите ресурси, така че най-слабо развитите страни да имат всичко необходимо в битката срещу глобалното затопляне.
От друга страна, ще има механизъм за компенсация на непоправими екологични загуби, въпреки че и сумите не са посочени.
Оттеглянето на САЩ
С пристигането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2016 г., САЩ направиха драстична промяна в политиката си по отношение на околната среда. Президентът Тръмп, който се застъпва за икономическата експанзия и използването на изкопаеми горива, оттегли САЩ от Парижкото споразумение. С напускането на Съединените щати се губи държава, която е основен елемент в битката срещу изменението на климата. Въпреки напускането на американците обаче, останалите страни остават твърди в решението си да продължат в рамките на Парижкото споразумение.
Критика към Парижкото споразумение
Критиките към Парижкото споразумение идват от онези, които считат, че предприетите мерки са недостатъчни. Поради тази причина има хора, които смятат, че представените намаления на емисиите са недостатъчни. Има и такива, които се застъпват за истински енергиен преход, при който възобновяемите енергии в крайна сметка заменят изкопаемите горива.
Друг от най-противоречивите моменти в споразуменията е липсата на защита за най-слабо развитите страни, които са тези, които страдат най-много от изменението на климата. В този смисъл проблемът се крие в липсата на мерки за защита на най-бедните страни.