Дългосрочен депозит - какво е това, определение и концепция

Дългосрочният депозит е финансов инструмент, чрез който едно лице доставя определено количество пари на банката или депозитаря. Това за период от повече от една година, след което капиталът плюс лихвите ще бъдат възстановени.

С други думи, дългосрочният депозит е продукт, който се състои от поддържане на фонд във финансова институция, отказ от незабавна ликвидност. Това в замяна на връщане след договорения срок.

Трябва да се отбележи, че възвръщаемостта може да бъде изплатена при падежа на инструмента или чрез периодични плащания (например месечни, тримесечни или полугодишни).

Този тип депозит се различава от спестовните сметки и се различава от финансовите инструменти като взаимни фондове или инвестиционни фондове. Ще обясним разликите по-долу.

Характеристики на дългосрочния депозит

Основните характеристики на дългосрочния депозит са:

• Това е разнообразие от срочния депозит.
• Те осигуряват предварително установено изпълнение между банката и нейния клиент. Това обикновено е фиксиран лихвен процент. Тоест, предоставя се сигурно връщане, което спестителят вече знае предварително. Това го отличава от инвестиционните инструменти като взаимните фондове, например, когато печалбата не е гарантирана.
• Лицето не може да се разпорежда с парите, поставени в дългосрочния депозит през договорения период. Това го различава от спестовни сметки, например, където потребителят може да се разпорежда със средствата.
• Свързано с горното, срочният депозит не позволява той да бъде свързан с директни дебити. Тоест клиентът не може да нареди на банката тези средства да се използват за чести плащания като плащания за услуги или някаква застрахователна полица.
• Дългосрочните депозити предлагат по-висок лихвен процент от спестовните сметки поради факта, че потребителят не може да се разпорежда със средствата си.
• Дългосрочните депозити предлагат по-висока възвръщаемост от краткосрочните депозити. Това е така, тъй като спестителят трябва да запази капитала си неподвижен в банката за по-дълго време.
• В случай, че клиентът желае да изтегли средствата, финансовата институция може да изиска плащането на неустойка.
• Лихвеният процент, предлаган от дългосрочния депозит, ще зависи от различни пазарни променливи като референтния лихвен процент. Ако се покачи, предложената възвръщаемост също ще се повиши.
• В зависимост от финансовата институция тя може да поиска минимална сума за откриване на депозита.