Към днешна дата се приема, че нормалният работен ден се състои от 8 часа работа на ден. Обаче това, което сега е напълно нормално, се появи в резултат на дълъг процес на борба за правата на работниците.
Най-често срещаният е, че работният ден е 40 часа седмично, като общо 8 часа на ден. Въпреки че в зависимост от държавата работният ден може да бъде 35 часа седмично или 48 часа седмично. За да се задълбочите в този въпрос, препоръчваме да прочетете статията на нашия колега Джанире Каразо "Работният ден по държави, къде работите повече?"
Филип II
Но ако се върнем назад във времето, кога за първи път е приложен 8-часов работен ден? Е, ще трябва да се върнем към 16-ти век, когато по времето на Испанската империя крал Фелипе II провъзгласява чрез указ, че работниците в завода и работниците, отговарящи за издигането на укрепления, трябва да работят по 8 часа на ден. За да бъдем по-конкретни, това се случи през 1593 година.
Загрижен за вредните ефекти, които може да има продължителното излагане на работниците на слънце, Фелипе II добави, че от тези 8 часа работа 4 трябва да се извършат сутрин, а останалите 4 да се проведат следобед. И то е, че Фелипе II забелязва износването, понесено от работниците по време на строителството на El Escorial. Тези мерки бяха прехвърлени и във владенията на Испанската империя в Америка, където местното население, работещо в мините, не можеше да работи повече от 7 часа на ден.
Индустриалната революция
Ключов етап в историческата еволюция на работния ден обаче беше индустриалната революция. Със сигурност образът на Лондон от 19-ти век ще дойде на ум с неговите големи фабрики и видни комини, излъчващи безкраен черен дим. По това време условията на труд на работниците бяха откровено сурови, белязани от изключително дълго работно време (от 10 до 16 часа на ден), ниски заплати, детски труд и пренаселеност на работниците в несигурни жилища.
Е, британският бизнесмен Робърт Оуен, един от големите референти на утопичния социализъм, избра да направи важна стъпка в правата на работника. По този начин през 1810 г. той установява, че работниците му разработват делничен ден от 10 часа всеки ден. Оуен обаче реши да продължи да се задълбочава и подобри условията на труд на своите работници, оставяйки работния ден по 8 часа на ден. Всъщност Оуен обявява, че денят трябва да бъде разделен на 8 часа за работа, 8 часа за почивка и още 8 часа за свободно време.
По този начин работниците бяха много привлечени от предложенията на Робърт Оуен. Постепенно работното време беше регулирано, оставяйки ги във Великобритания по 10 часа на ден през 1847 г. Година по-късно Франция установи работното време на своите работници максимум 12 часа.
До 1840 г. обаче 8-часовият работен ден вече е реалност в Нова Зеландия. Техните австралийски съседи ще последват през 1856 г., когато след важни изисквания те решават, че работното време на служителите в обществените работи не трябва да надвишава 8 часа на ден.
САЩ и 1 май
Тази борба за по-достоен работен ден стигна и до САЩ. Така през 1866 г. американските профсъюзи неуспешно лобираха в Конгреса за по-кратки часове. В този смисъл президентът Андрю Джаксън прогласи Закона за Ингерсол, който съкрати работното време на федералните служители и сектора на благоустройството.
Протестите и исканията на работническите движения продължиха на американска земя, тъй като дните на американските работници можеха да достигнат до 18 часа на ден. Върхът на протестите настъпва през 1886 г. Така на 1 май и с искане за 8-часов работен ден американските работници стачкуват. Мобилизациите доведоха до насилствени действия и няколко смъртни случая, както се случи в т. Нар. Haymarket Revolt (4 май 1886 г.) в Чикаго. В памет на тези мобилизации и завладяването на 8-часовия работен ден, всеки 1 май се отбелязва Международният ден на работниците.
В началото на 20 век
Ако пътуваме до страни като Испания, трябва да пътуваме назад във времето до 1919 г. Изправени сме пред стачката на „La Canadiense“. По това време компанията Riesgos y Fuerzas del Ebro, мажоритарна собственост на Канадската търговска банка в Торонто, уволни осем работници. Това беше само началото на поредица от искания, които доведоха до 44-дневна стачка. Мобилизациите се разпространиха масово сред работниците. Ефектът от стачката беше огромен, когато се стигна до парализиране на икономиката и, наред с други социални придобивки, беше възможно да се установи по закон 8-часов работен ден.
В случая с Латинска Америка се открояват две държави. Мексико, което през 1917 г. включи в конституцията си 8-часовия работен ден, и Уругвай, който законодателства в това отношение през 1915 г.
Събития като Първата световна война, Версайския договор и Руската революция също са тясно свързани с работното време. По този начин Руската революция от 1917 г. признава като право на работника максимален дневен труд от 8 часа, докато Версайският договор налага клауза, която изисква установяване на 8 часа работа на ден. Освен това през 1919 г. Международната организация на труда включва ограничение на работното време от 8 часа на ден и 48 часа на седмица.