Пактът за стабилност и растеж е набор от правила, прилагани в Европейския съюз (ЕС). Целта му е да предотврати негативните последици от определени икономически политики, главно във фискалната област.
Като цяло правилата на този пакт имат за цел да предотвратят публичните бюджети да изпадат в прекомерен дефицит. Освен това се предвижда публичният дълг да не представлява голяма тежест за страната.
Цели на Пакта за стабилност и растеж
Сред целите на пакта са:
- Членовете на ЕС преосмислят средносрочните си бюджетни цели на всеки три години. Въпреки че правителството може да го прави по-често, ако страната е изправена пред структурна реформа с голямо въздействие върху публичните финанси.
- Беше установен показател за разходи. Според този показател увеличенията на публичните разходи, които надхвърлят средносрочния темп на потенциалния икономически растеж на страната, трябва да съвпадат с мерки, които позволяват на хазната да увеличава приходите.
- Европейската комисия предоставя съвети на правителствата на ЕС, за да могат те да постигнат своите средносрочни цели.
История на пакта
Пактът за стабилност и растеж е съставен от резолюция на Европейския съвет (приета през 1997 г.) и два регламента на Съвета от 7 юли 1997 г. Единият от тях се отнасяше до надзора върху бюджетите, а другият, който подробно описва прилагането на прекомерни дефицити.
Тези два регламента бяха променени през 2005 г. след дискусии относно тяхното прилагане. След това, с икономическата и финансова криза през 2008 г., бяха разкрити недостатъци, които доведоха до преосмисляне на действащата по това време регулаторна рамка.
По този начин ЕС укрепи икономическото си управление чрез осем регламента и международен договор. Сред тях се открояват следните:
- Вградена е по-изчерпателна система за мониторинг, за да се открият проблеми като балони с недвижими имоти или намалена конкурентоспособност във времето.
- Договорен бе нов цикъл на контрол за Еврозоната с представянето на проектобюджетните планове на страните пред Европейската комисия всяка есен. Въпреки че се прави изключение за държави, които имат програми за макроикономически корекции.
- Подписан е Договорът за стабилност, координация и управление от 2012 г. („бюджетен пакт“), който въвежда по-строги фискални мерки от първоначалния Пакт за стабилност и растеж.
Освен това през януари 2015 г. Европейската комисия публикува насоки за прилагане на съществуващите правила в рамките на Пакта за стабилност и растеж.