Общественото потребление е разходите, направени от държавата в различните й случаи. Това с цел предоставяне на определени стоки и услуги на общността.
С други думи, общественото потребление позволява на държавата да се снабдява с необходимите средства, за да предложи или финансира серия от продукти и услуги на обществеността. Това безплатно или начисляване на минимална цена, за да се покрият основно разходите, но без целта да се генерират печалби.
Гореизложеното се случва например, когато предоставя на гражданина определени процедури, като дубликата на документа за самоличност. За това управление обикновено се прави колекция.
Публичното потребление е част от брутния вътрешен производител (БВП). БВП може да бъде разделен на потребление (публично и частно), инвестиции (също разделени на публични и частни) и останалата част от износа минус вноса.
Компоненти на общественото потребление
Общественото потребление може да бъде разделено по различни начини.
Произведено от самата публична администрация:
- Компенсация на служителите (R): Плащане на служители на публични субекти.
- Междинно потребление (IC): Те представляват разходи за стоки или услуги, които служат като вход за производствен процес. Имаме предвид например плащането на наеми.
- Потребление на основен капитал (CF): Той се отнася до износването на дълготрайния актив, наречено амортизация. Това се признава в счетоводството, но не представлява паричен поток.
- Данъци (I): Те са данъци, плащани от самите публични власти при извършване на определени операции.
- Продажби (V): Те са доходът, който публичните субекти получават за стоките и услугите, които предлагат. За разлика от споменатите по-рано категории, те стават отрицателни, тоест се изваждат. По този начин той се стреми да оцени стойността на продукцията на държавните институции, без да взема предвид направените такси.
Придобити на пазара:
- Социални трансфери в натура, придобити на пазара (T): То се отнася до разходите, направени от държавата за гарантиране на доставката на стока или услуга, но които не се предоставят директно от публичната администрация. Такъв може да е случаят например с онези отстъпки от цените на обществения транспорт (управлявани от концесионер), които се покриват от правителството.
Формулата ще бъде следната:
Обществено потребление = R + CI + CF + I - V + T
Потреблението спрямо публичните разходи
Не цялото обществено потребление е публично харчене. Първият предполага разходи, които директно ще задоволят нуждите на населението, докато вторият е по-общ.
Случай на публични разходи, които не са публично потребление, е плащането на лихви по заеми, дължими от правителството. По същия начин друг пример са субсидиите за определени компании или сектори.