Секуларизмът - какво е това, определение и концепция

Секуларизмът е идеологическо течение, което защитава, че държавата и религията трябва да бъдат разделени в обществения живот.

Секуларизмът изтъква важността религиозните институции да не влияят на обществения живот. Тъй като те могат да упражняват натиск или влияние върху законодателството, като по този начин благоприятстват своите интереси или разширяват своите ценности или идеи върху цялото население, а не само върху последователите на споменатата доктрина.

Секуларизмът не предлага забрана или изчезване на всички видове вяра, тъй като един от основните стълбове на светската държава е свободата на съвестта. Всеки, в личния си живот, може да вярва или да следва всякакъв вид религиозна доктрина.

Повечето страни по света са светски или неденоминационни. С изключение на арабските страни, които са открито теократични. Всъщност държавният глава се смята и за духовен лидер на страната. По този начин законодателството и културата на страната се основават на Корана и ислямския фундаментализъм.

Произход на секуларизма

Секуларизмът, разбирайки това като разделяне между държавата и религията, тоест светската държава, води началото си след Френската революция от 18 век. Досега религията и държавата бяха тясно свързани.

В абсолютизъм царят заема трона чрез божественост. Тоест единственият, на когото трябваше да оправдае своите действия и да направи сметки, беше пред Бог. Френската революция скъсва с абсолютизма и религията отстъпва.

Разлика между секуларизма и неденоминационализма

Тези два термина не трябва да се бъркат, когато говорим за тях. За разлика от обяснението по-горе, неденоминационната държава не се придържа към никоя конкретна религия. Но можете да си сътрудничите с тези, които смятате за подходящи, както във финансово отношение, така и в други аспекти. Напротив, секуларизмът се стреми да прекъсне всички отношения с религиозните институции.

Испания, например, е неденоминационна държава, това означава, че на теория Църквата не влияе на държавните решения. Но държавата може да се свърже с нея и да си сътрудничи в някои аспекти. Като пример намираме полето в отчета за доходите.