Двете световни войни оказаха много негативно влияние върху международната търговия. Търговията беше намалена, нациите се прегънаха над границите си и се увеличи протекционизмът. След Втората световна война обаче, опитвайки се да рестартират световната икономика, те залагат на свободната търговия и многостранността.
Още в заключителните етапи на Втората световна война, през 1944 г., със споразуменията от Бретън Уудс (САЩ) беше решено да се насърчават международните търговски отношения. Тези многостранни инициативи в крайна сметка дадоха плод в големи търговски споразумения като GATT (Общо споразумение за митата и търговията) или Общото споразумение за митата и търговията, чийто произход датира от 1948 г.
По този начин ГАТТ се роди с цел насърчаване на международната търговия, основана на основен принцип: клауза за най-облагодетелствана нация. Тази клауза определя, че всяко намаление на тарифите, приложено към държава, подписала ГАТТ, трябва да бъде разширено и към останалите страни членки.
Чрез седем кръга от преговори те работиха за намаляване на тарифите на световно ниво и се даде известно влияние на най-бедните страни. Макар че е вярно, че има още много работа, която трябва да се направи, за да се намалят бездната различията между най-индустриализираните страни и най-слабо развитите страни.
В последния кръг на ГАТТ обаче беше постигнат значителен напредък. Това е Уругвайският кръг, който през 1995 г. завърши със създаването на Световната търговска организация (СТО). Целта на този орган е да защитава свободната търговия, да разрешава търговски спорове между страните членки и да налага санкции на тези, които извършват незаконни търговски практики.
Еволюцията на търговията обаче надхвърля споразуменията и институциите, които я регулират. Така че нека се върнем в годините след Втората световна война.
Международна търговия след Втората световна война
От 1950 г. международната търговия нараства, което води до разширяване на чуждестранните инвестиции и либерализация на търговията. Също през 50-те години в Европа започват да се създават първите организации за икономическо сътрудничество. Например Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), която беше предшественик на Европейската икономическа общност.
В същото време започна студената война с две напълно противоположни икономически системи. От една страна, имаше капиталистическият блок. Блок, съставен от поредица от държави със свободна пазарна икономика. Докато, от друга страна, се намираше комунистическият блок с централизирани икономики, в които правителството пое тотален контрол върху икономиката. Студената война направи невъзможно установяването на нов икономически ред в целия свят. Въпреки това страните от капиталистическия блок видяха търговския си обмен и отношенията им се укрепиха.
Още през 60-те години международната търговия се разширява широко. Всъщност глобалният икономически растеж, който се е случил между 1950 и 1973 г., е бил много по-бърз, отколкото светът е имал до 1914 г.
Всичко това се дължи отчасти на факта, че търговията се разширява, подкрепяна от стълбове като GATT, Международния валутен фонд и Световната банка. Благосъстоянието и просперитетът, донесени от разширяването на търговията, обаче бяха разрушени през 1973 г. с петролната криза. Това доведе до загуба на жизненост в икономиките, които отново прибягнаха до протекционистични мерки. Трудностите с външното финансиране в Латинска Америка също имаха отрицателни последици за международните търговски отношения.
Възстановяването на международната търговия
Тази негативна тенденция успя да се преодолее от 1985 г. Към същата година се наблюдава възстановяване в международната търговия. Благодарение до голяма степен на нарастващото значение на Азия и отварянето за международна търговия на икономики като САЩ и Канада. С края на студената война и бившия Съветски съюз глобализацията на икономиката се ускори.
Създаването на нови форми на икономическа интеграция също допринесе за разширяването на търговията, доказателство за това е създаването на МЕРКОСУР през 1991 г. като общ пазар за Южна Америка и подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, известно още като NAFTA. влезе в сила през 1994 г. Резултатът беше, че те се увеличиха в по-голяма степен сред страните, които бяха интегрирани в търговски блокове, отколкото сред страните, които не бяха интегрирани в този вид споразумение.
Причините, които обясняват тази голяма търговска експанзия, са съществуването на глобален ангажимент за намаляване на тарифните бариери, съществуването на мултинационални компании, развитието на транспортни средства, технологичната революция и подобряването на комуникациите.
Новите предизвикателства на световната икономика
Нараства интересът от страна на развиващите се страни да участват активно в международната търговия. Чрез глобализацията той има за цел да донесе благосъстояние и да прехвърли икономически фактори, за да намали големите неравенства между най-развитите икономики и бедните страни.
Въпреки всичко разликите все още съществуват и слабо развитите страни продължават да изискват нов международен икономически ред. Ред, който отговаря на проблеми като външния дълг и бедността, които тормозят много нации.
В допълнение към голямата цел за изкореняване на бедността има и нови икономически предизвикателства. Особено по търговски въпроси. Протекционистката ескалация на правителството на САЩ, водена от Доналд Тръмп, и търговското му напрежение с Китай може да предизвика глобална икономическа рецесия.
От своя страна пред институции, които залагат на икономическо сътрудничество като Европейския съюз, има събития като Brexit. Събитие, което поставя под въпрос икономическото и политическото сътрудничество в името на по-големия национален суверенитет.